Туве Янсон
Дъщерята на скулптора

Книга на премеждията, в която снегът е като „сиви длани със стотици пръсти“, един юрган се свива в юмрук, а ледът диша… Четенето на Янсон е като връщане в детството: необясними неща се случват, когато възрастните вземат решения, и е неразумно да се преструваме, че знаем какво следва. Към живота, внушава ни авторката, е най-добре да се доближаваме предпазливо и почтително.
— The Guardian

Дъщерята на скулптора описва — в стегната проза с привкус на съновидение — не по-зле от която и да е биография началните години на Янсон и зараждането на нейното най-прочуто творение. Темите ѝ са утехите на дома, сигурността на семейните връзки, радостите на детството — същите неща, около които постепенно се изграждат и муминтроловете.
— Financial Times

Туве Янсон без съмнение имала дълъг, интересен живот. Но Дъщерята на скулптора се чете не като извор на детайли от него, а като поредното доказателство, че тази авторка е сред най-бляскавите и енигматични разказвачи на ХХ век.
— The Boston Globe

През 1967 г. Туве Янсон, на върха на славата си, заявява: „Не ми се играе, работи ми се.“ С което иска да каже, че тепърва ще пише за възрастни… Книгата ѝ Дъщерята на скулптора — интелигентна, чувствителна, трогателна и хумористична — е повратната точка в нейното творчество.
— A tempo