Артур Шопенхауер
Афоризми за житейската мъдрост

Автор
Артур Шопенхауер
Заглавие
Афоризми за житейската мъдрост
Издателска поредица
Серия „Познай себе си“
Подпоредица
Оракул
Националност
немска (не е указано)
Език
български
Поредност на изданието
второ (не е указано)
Категория
Самоусъвършенстване и алтернативно познание
Жанр
Философия
Преводач
Красимира Михайлова
Език, от който е преведено
немски
Година на превод
1991, 1998
Редактор
Люба Василева
Редактор на издателството
Иванка Николова
Коректор
Милена Христозова
Оформление
Красимира Деспотова
Компютърна обработка
Татяна Чавдарова
Издател
Издателска къща „Кибеа“
Град на издателя
София
Година на издаване
1998
Адрес на издателя
жк „Люлин“, бл. 329, вх. Ж, ап. 144
Печат
Полиграфически комбинат „Димитър Благоев“
Носител
хартия
Брой страници
272
Подвързия
мека
Цена
5,00 лв.
ISBN
954-474-144-5
УДК
101, 171
Анотация

,Афоризми за житейската мъдрост" е онзи блестящ мисловен кристал, който събира основните идеи на една система, променила духа на времето, представите на творците и волята на поколения интелектуалци — философията на живота, създадена от Артур Шопенхауер. Включена в излязлата през 1851 г. книга „Парерга и паралипомена“, тази творба превръща неособено известния мислител в прочут философ и води до преоткриване на основния му труд, появил се още през 1819 г. — „Светът като воля и представа“.
И днес „Афоризми за житейската мъдрост“ е най-издаваното, най-четеното и най-цитираното произведение на Шопенхауер. Остроумно, ерудирано и проницателно то разкрива трагикомедията на човешкия живот, като едно безкрайно люшкане между болката и скуката, между материалната и духовната бедност. С драстичен жест се смъкват маските на Аза, а неутолимият ламтеж за богатство и престиж се оказва основният източник на страдания и беди: „Значението, което отдаваме на чуждото мнение, както и постоянната ни тревога за него, по принцип надхвърля всякаква разумна цел, така че може да бъде разглеждана като масова или по-скоро вродена мания“. Човекът — твърди Шопенхауер — трябва да търси щастието не във външните неща, а в самия себе си, във физическото и умствено усъвършенстване. Защото, предупреждава ни той, рано или късно всеки остава сам и тогава е безкрайно важно с кого оставаш насаме. Забелязвайки с горчива ирония, че „там, където търсим удоволствие, най-често намираме поучение“, Шопенхауер препоръчва най-неопосредстваната и чиста наслада — духовната. Тя не води до разорение, не съсипва здравето, не ни хвърля в двубой с чужди честолюбия.
Своя жлъчен, но точен анализ на нравите философът подкрепя с афоризми на мислители от всички епохи, като песимистично добавя, че открай време мъдреците са проповядвали едно и също, а хората са правели тъкмо обратното. Не е трудно в неговите напътствия за щастлив живот да открием интелектуалната основа на днешните психологически библии, които се опитват да избавят човека от страховете, глупостта и отчаянието. Но пътя на спасението всеки изминава сам. С воля за живот и с представи, вдъхнати му от големите интелектуални спътници на човечеството.

Информация за автора

Артур Шопенхауер (1188–1860) е не само един от най-големите немски философи. Той принадлежи към онези мислители, които определят духа на времето, оказвайки огромно въздействие върху най-видните му интелектуални водачи. Тръгнал от Кант и оспорвайки Хегел, той пренарежда мозайката на философията, заменяйки традиционното противопоставяне между обект и субект чрез понятията воля и представа. За него целият свят е представа, съществуваща за и чрез разсъдъка на субекта, а зад нейната илюзорност се крие един „сляп и неудържим стремеж — вътрешното съдържание, съществото на света“ — волята. Тя е основа на движението във физичес¬кия и живия свят, тя е вътрешна закономерност на природата, проявяваща се на всички еволюционни равнища чрез различни обективации.
Но светът на волята е свят на егоизъм и жестокост, на вечно страдание от неудовлетворените амбиции. Единственото спасение от неговия капан е познавателното, съзерцателно отношение към живота, чрез което интелектуалецът — и в най-висша степен геният — се освобождава от частното и личното, от робуването на волята.
Още като ученик Шопенхауер пише на един свой приятел: „Животът е опасно нещо и аз смятам да го прекарам, разсъждавайки над него“. Едно неголямо наследство му дава възможността да остане верен на тези си думи, да наблюдава човешките страсти отстрани, разплитайки странната им логика. Очевидно Шопенхауер успява да изрази основното умонастроение на духовния човек, защото реакцията на Фридрих Ницше, възкликнал: „Сякаш е написано за мен“, се повтаря по-късно от Томас Ман, от екзистенциалистите и от хилядите анонимни последователи на неговото учение. Но може би Ницше най-точно определя неговата роля: „Шопенхауер не е просто мислител, автор на оригинална философска система — той е възпитател, чиито мъдрости и днес ни поразяват с актуалното си звучене“.

Рекламни коментари

„Шопенхауер ни предлага образи на един дъх, чиято виталност прави и най-силното четиво да се понася с лекота… Афоризмите за житейската мъдрост са от всички познати ми произведения може би онова, което предполага най-голяма оригиналност у един високо начетен автор.“
Марсел Пруст

„Мисленето на Шопенхауер е безкрайно актуално.“
Макс Хоркхаймер

„Остроумен, интересен и стимулиращ.“
Теодор Фонтане

„Познавате ли Шопенхауер? Аз чета две книги от него. Идеалист и песимист. Това ми импонира.“
Гюстав Флобер

„Шопенхауер е майстор на езика. Дори само заради езика той трябва непременно да се прочете.“
Франц Кафка

Съдържание

Въведение…11
Глава I
Класификация…13
Глава II
За Онова, което човек е…24
Глава III
За Онова, което човек притежава…56
Глава IV
За Онова, което човек представлява…66
Глава V
Паренези (напътствия) и максими…138
Глава VI
За разликата в житейските възрасти…239
Показалец на имената…269

Бележки

Този превод е публикуван за пръв път от Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 1991.

Бележки за изданието, от което е направен преводът

Arthur Schopenhauer
APHORISMEN ZUR LEBENSWEISHEIT
Diogenes Verlag AG Zürich, 1987

Въведено от
vog
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Издателства Библиографии Книжарници
Промени

Корици 2