Светомир Бабаков
Хората се раждат за щастие

Светомир Бабаком дойде в литературата в един момент, когато постепенно външното описателство, сухата декларативност, праволинейните положителни образи, създадени по съответната схема, вече не можеха да минат като еталон за съвременност. Те отстъпваха място пред интереси към бита и психиката на обикновените трудови хора, към техните достойнства или несъвършенства. В творчеството на Бабаков озонирането на литературния и обществен живот, характерно за периода след Априлския пленум, играе важна роля. Нещо повече: то обуславя, направи възможна изявата на Светомир Бабаков. Той бе творец с неспокойна и будна гражданска съвест, с тънък и точен усет за актуалното, за съвременното. Той търсеше проблемите в тяхната противоречива цялост, в тяхната вътрешна обемност. Внимателно се разграничаваше от литературната схема. И това той вършеше с упорита творческа последователност.