Е. Л. Доктороу
Рагтайм

"Един неделен следобед нов форд модел Т бавно се плъзна надолу по хълма и мина край къщата. Момчето го забеляза още от верандата и изтича на тротоара. Шофьорът се оглеждаше наляво и надясно, сякаш се опитваше да открие определен адрес; колата зави зад ъгъла и се появи отново. Шофьорът натисна спирачки точно пред момчето и му махна с облечената си в ръкавица ръка. Беше негър. Колата му грееше. Металните части ослепително блестяха. Отпред имаше високо стъкло, което бранеше от вятър, а отгоре специален брезентов гюрук. ’’Търся една млада цветнокожа жена на име Сара — каза той. — Научих, че живее в някоя от тези къщи. "
Момчето разбра, че става дума за жената от тавана: „Сара е тук!“. Негърът изключи мотора, дръпна спирачката и скокна навън. После изкачи стъпалата под норвежките кленове и мина покрай къщата към задния вход. "

Романът „Рагтайм“ е написан през 1975 г. Смята се, че произведението е най-популярната и сполучлива творба на Доктороу. Тя му донася световна слава.
Действието в книгата отговаря на заглавието й. Чрез понятието „рагтайм“ в музиката се означава много разнообразен и синкопиран ритъм. Така протича и действието в романа. В него са описани годините преди Първата световна война. Основни герои в произведението са редица исторически фигури — фокусникът Хари Худини, Уилям Тафт, Джи Пи Морган, Хенри Форд, Зигмунд Фройд, Карл Юнг, Теодор Драйзър, престолонаследникът на Австро-Унгарската империя Франц Фердинанд и други.
Наред с тях са изобразени и множество бедни имигранти, музиканти и т.н. Персонажите не са добри или лоши — те са просто бедни или богати, черни или бели, мъже или жени. Историческите и измислените фигури се преплитат така креативно, че тъй наречената „историческа истина“ е под въпрос.
През 1976 г. романът е награден с Националната награда на критиката, както и с Наградата за изкуства и литература на Американската академия за изкуства и литература. За високите качества на книгата красноречиво свидетелства и фактът, че през 1981 г. световноизвестният режисьор Милош Форман я екранизира, а на 18 януари, 1998 г. творбата оживява и като мюзикъл на Бродуей. Историята в мюзикъла е изпята, а диалозите почти отсъстват. Шоуто е номинирано за 12 награди „Тони“ през 1998-а. Според познавачите този мюзикъл е измежду американските шедьоври в жанра.