Чезаре Павезе
Луната и огньовете

Италианският разказвач Чезаре Павезе (1908–1950), представител на едно трагично, осакатено от фашизма писателско поколение, развива в своето творчество редица теми, които са основни за италианската литература от средата на XX век. Болезнено чувствуващ дълбоката криза на тази литература, която фашисткият режим е откъснал от реалните проблеми на страната и от литературния процес в останалия свят, той се стреми да издигне италианската проза на равнището на най-доброто в съвременната му световна литература. Пише стихове, романи, разкази, есета и дейно участвува в културните спорове като критик и сътрудник на голямото издателство „Ейнауди“. В повестите му, най-значителните от които са събрани в този том, се очертават всички проблеми, които са го вълнували: контрастът между селото и града, промените, настъпващи в селските маси, въздействието на пейзажа (на Пиемонт) върху психологията на отделния човек, влиянието на средата и на спомените от детството върху душевността на италианеца. Но главната тема на творчеството му, пронизваща, явно или скрито, и представените повести, си остава смъртта, която за него не е литература и не е поза, както той сам ще докаже, слагайки край на дните си на четиридесет и две годишна възраст.