Пенелъпи Дъглас
Пънк 57

Бяхме иделани един за друг. Докато не се срещнахме.
Миша

Когато бяхме малки, един учител ни накара да напишем писмо на дете от друго училище. Там решили, че съм момиче на име Миша, и ме свързаха с ученичка на име Райън. Бързо разкрихме объркването, но не спряхме да си пишем. Спорехме за всичко — коя е най-добрата пица, кой е най-готиният телефон, Еминем ли е най-великият рапър на света… И така се започна.
Седем години бяхме „ние“. Без да сме се зървали и за миг.
Писмата й идваха постоянно — понякога по едно на седмица, понякога по три в един ден. Тя бе единствената, която ме разбираше, успокояваше, приемаше ме такъв, какъвто съм.
Имахме само три правила. Без шпиониране в социалките. Без телефонни номера. Без снимки.
Това между нас бе идеално — защо да го разваляме?
И тогава видях онлайн снимка на момиче на име Райън. Моята Райън. И вече знаех, че трябва да се запозная с нея. Само дето не очаквах да я намразя.

Райън

Не ми е писал от три месеца. Нещо не е в ред. Да не е умрял? Да не са го арестували? Познавам Миша, това са реални възможности.
Без него се побърквам. Само той познава истинската Райън. Само той ме разбира.
Вината е моя. Трябваше да взема номера му или поне да намеря снимка във фейсбук.
Той може да е изчезнал завинаги.
А може да е точно пред мен… и да не зная.