Сибел К. Тюркер
Смъртта на поетесата

Автор
Сибел К. Тюркер
Заглавие
Смъртта на поетесата
Издателска поредица
Колекция Елит XXI
Националност
турска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Съвременни романи и повести
Преводач
Билге Мехмед
Език, от който е преведено
турски
Година на превод
2009
Редактор
Азис Таш, Мая Ценова
Отговорен редактор
Райчо Ангелов
Оформление на корица
Дамян Дамянов
Издател
Издателство „Парадокс“
Град на издателя
София
Година на издаване
2009
Печат
Мултипринт
Носител
хартия
Формат
60×90/16
Брой страници
270
Подвързия
мека със сгъвка
Цена
16 лв.
ISBN
978-954-553-114-9
УДК
894.35-31
Анотация

В „Смъртта на поетесата“ Сибел Тюркер описва един сезон от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която досущ като авторката си следва право и пише стихове. С това обаче житейските прилики между двете млади жени се изчерпват, защото отчуждената от всичко и всички главна героиня с мъжко име сравнява съдържанието на живота си с това на натъпканите с химикали натурални сокове, съдържащи „гъсто, ароматизирано, кондензирано и застрашително време, което очаква да бъде размесено с вода и изконсумирано.“ А тя си признава, че не умее да приготвя добри смеси, количествата и пропорциите са й чужди. Резултатът неизбежно е рядък и разводнен като ума й, който тя губи и отново намира, без това да я зарадва. Баща й с неговите прояви на тиха лудост е единствената й сродна душа, но умира от Алцхаймер и я оставя „насаме“ с майка бивша танцьорка в бар и красива по-голяма сестра, чиято единствена грижа е брак по сметка. Когато Ерсин се запознава със забулената Елиф и се влюбва в приятеля й Самим, романът завива в неочаквана вероятно и за самата авторка посока, която читателят (дай боже) започва трескаво да следва до самия му край, защото, както се твърди и в мотото на книгата, „чуждото умиране е най-загадъчното занимание на всички ни“…
Азиз Шакир-Таш

„Изхвръкнах от стаята и слязох в градината. Докоснах с пръсти дънера на старото дърво. Изведнъж ми се стори, че времето е спряло да тече. Беше заспало в клоните на ореха, които се поклащаха от лекия вятър. Разбрах, че когато тъгуваме, времето забавя крачките си, за да не ни боли. Понася тези трудности като нежен приятел, движещ се с нашата скорост. Така, както несъзнателно леко привеждаме гръб, докато вървим редом с по-ниски на ръст приятели. Бавният вървеж ни понася към някакъв сън. Онзи дълъг сън, в който сме сами със себе си…“

Информация за автора

Родената през знаковата 1968 година в Анкара Сибел К. Тюркер добива по-широка популярност, след като сборниците й с разкази „Луд по разказите“ и „Агула, колко животи крием в себе си, колко животи премълчаваме?“ получават две от най-„апетитните“ литературни награди в Турция — Юнус Нади (2005) и Халдун Танер (2006). Веднага след това тя издава и първия си роман — „Смъртта на поетесата“, на който е писано да бъде и първа нейна книга, издадена в България. Възможно е този неин дебют на българския книжен пазар да бъде последван от превода и на някой от следващите й два романа — „Единственият живот на Мерйем“ (2008) и „Всички мои грехове“ (2010). С тях авторката продължава да печели награди и да разширява читателската си аудитория както в Турция, така и зад пределите на югоизточната ни съседка, при това в условията на невероятния бум на турската романистика от първото десетилетие на XXI в., довел до небивала конкуренция на автори и текстове, част от които, подобно на „Смъртта на поетесата“, успява да се пребори за душите и на българските читатели.

Бележки за изданието, от което е направен преводът

Sibel Kalem Türker
Şair Öldü

Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиографии Книжарници

Корици 4