Веселин Андреев
Партизански песни

Най-голямото, което партията и РМС дадоха на някогашната младеж, беше високата нравственост и морална чистота, трогателното безкористие, гордото самочувствие на борци за един човечен идеал, щастливата всеотдайност.
Ако трябва да отправя някакво пожелание към тебе, мой млади приятелю, то е много сърдечно, пълно с обич и доверие, пожелание на другар към другаря: обичай, носи в сърцето си, пресъздавай в себе си загиналите герои.
Нека всички помним, че ние не сме нужни на героите. Те имат своите големи дела и нравствена завършеност, своето безсмъртие. Но те са нужни нам, неотменно нужни: да се равняваме по тях, да проверяваме съвестта си, цялото си битие. Литературата трябва да показва героите в тяхното човешко многообразие. Щом един герой стане икона, нещо непостижимо, сякаш такъв се е родил, той загубва своята въздействуваща сила. Загиналите герои носеха изключителни черти, но бяха обикновени младежи. Изкуството трябва да ги доближи до хората, за да се родят отново между тях.
Искам да вярваш, скъпи мой приятелю, който знаеш и своите слабости, че въпреки всичко и ти можеш да станеш честен, героичен, голям човек — като тях! — и във времето, в което живееш…
Веселин Андреев