Петър Изворски
Минах през София пеша, облечен леко и най-важното — невъоръжен

Авторът на тази книга твърди, че е роден в България. Не е сигурен кога. Отказва да каже точно къде. Дори и адресът му не е постоянен. Пише стихове от десетгодишен. И оттогава до днес непрекъснато твори — романи, разкази, есета, стихове. С по-голямата част от тях си е палил печката, но в последно време е пощадил някои от произведенията си.
Преди месеци известна ясновидка го убедила да издаде творбите си. Така се появи писателят — на неопределена възраст, жизнен и с неукротим дух. От пестеливите му приказки се долавя, че животът му е бил като многоцветен коктейл. Това, изглежда, е и обяснението на причудливите му разкази, в които е вложил нещо от сърцето си — обич и страдание, радост и тъга, разочарования и превратности, но и смелост да поддържа вървежа си изправен.

Драги читателю,
Нека ти кажа нещо преди да си зачел книгата. Заглавията на разказите са в самия им край. Вярвай ми, не се стремя към евтина оригиналност или ефект. По-скоро намирам, че насловът ориентира читателя за съдържанието, изпълва го с предвпечатления и често те носят разочарование, ако не се покрият с изложението. А в другия случай ми се струва, че упражнявам моето внушение докрай и втъквам в последния израз зърното на своята идея.
Дано и ти възприемеш промяната така.
Автора