Иван Хаджимарчев
Овчарчето Калитко

Автор
Иван Хаджимарчев
Заглавие
Овчарчето Калитко
Тип
роман
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
пето
Категория
Романи и повести за деца
Жанр
Детска литература
Теми
Втора световна война, Човек и бунт

Редактор
Лиляна Илиева
Художник
Юли Минчев
Художник на илюстрациите
Юли Минчев
Художествен редактор
Васил Йончев
Технически редактор
Димитър Захариев
Коректор
Анастасия Златанова, Маргарита Деспотова

Издател
Народна култура
Град на издателя
София
Година на издаване
1955
Адрес на издателя
ул. Гр. Игнатиев 2-а
Печатница
ДПК „Димитър Благоев“

Носител
хартия
Дадена за набор/печат
26.V.1955 г.
Печатни коли
32
Издателски коли
50
Формат
58/84 1/16
Поръчка
54 (396)
Брой страници
512
Тираж
10 000
Подвързия
мека
Цена
13,50 лв.
С илюстрации
да

УДК
886.7-93-31

Анотация
Село Ягодово водеше тих и мирен живот до войната. Обкръжено отвред с вълнообразни планински вериги, обрасли с вековни борови гори, погледнато от Орлов връх — със своите варосани къщи и червени покриви, — то приличаше на зелено боядисано корито, в което са хвърлени шепа алени и бели карамфили. Ягодовчани бяха прибрани горяни, честни, работливи и отворени люде.

Но дойде злото: чужди въоръжени пълчища нахлуха в страната ни, превърнаха я в своя колония; пламнаха пожари, пламна и Ягодово от жестокости, които германските и наши фашисти внесоха в мирния живот на селяните. Появи се партизанско движение. Горяните бягаха в планината, като изоставяха своите близки и семейните си огнища. Арестите и убийствата зачестиха. Мало и голямо пропищя. Дъскорезници и дърводелски фабрики спряха да работят. Ягодовската котловина бе завардена от полицейски кордони за преследване на народните въстаници; не се позволяваше на селяните да отиват в гората и подвозват трупи за изработване на дървен материал. Всичко замря и заглъхна като сковано от зимен студ. А пролетта настъпваше весела и буйна.

Ведно с птиците тя пееше в гората, бродеше като усмихната девойка по тесните горски пътеки, изкачваше рътлини и сипеи и пръскаше красота, младост и сила; подскачаше от камък на камък из планинската река, звънтеше с трионите на дъскорезниците, със звънците на стадата, възкачваше се по канарите, затъкваше им букети цветя и билки, блестеше по люспите на пъстървата и денем и нощем отекваше в медните звуци на овчарските кавали. Всичко се обличаше в зеленина, ласкава и мека като кадифе. По небето, ясносиньо като метличина, плаваха самотно бели пухкави облачета и се оглеждаха в гладката повърхност на езерото, изкуствено създадено в подножието на планината, за да радва и развлича ягодовските летовници. Месец май беше тих и безбурно се носеше в своята цветна лодка през море от зеленина и също пееше, пееше.

Само в сърцата на ягодовчани не беше за песен, нито се чуваше от устата им весела приказка. Жандармеристите, пияни и престъпни, всекидневно беснееха. Горяха къщите на селяните, арестуваха или избиваха най-будните синове на народа от градове и села и цялата родина се къпеше в кръвта на хиляди и хиляди борци.

Свидетели на тия безумия, подклаждани от самозабравилия се германски фашизъм, и като гледаха набучените на върлини човешки глави, децата взеха бързо да израстват, да възмъжават и разбират, че злото не се свършва, а от ден на ден все повече расте. И по лицата им изведнъж се появиха бръчки като на старци.

Сега, като си припомняме страшното минало, на тия деца от онова време ние посвещаваме тук нашата история.
Съдържание
Първа част

Калитко
Чичо Калитин
Далекогледът
Домашно упражнение
Защо не съм голям…
Мълчаливото овчарче
Пожар
Дядо Айдамусеневидеше
Треска ме тресе, сън ме не лови
Арест
Прах на тъпан не седи
Две овчарчета се съвещават
Бягство
Нощ в гората
Червенокосият партизанин
В лагера на партизаните
Командирът говори
Кой си ти, Мануш?
Мигача е погребан
Чуден свят
Чудо след чудо
Калитко пише на майка си
Ние се борим и ще победим!
Ягодовската котловина гори
Какво ставаше в село Ягодово. Писарят
„Бричката“
Нападението
Грабеж
Ще плащаш
Помни тази нощ
Изгонена
Плач сред нощта
За вода в нощта…
Мъката на Калитко
Едно помаче си търси белята
Верчето
Киното
Помачето тършува
Когато човек си няма късмет…
Премеждие с Агапи
Старият воденичар
Записката
Калитко пленник
Крилато въображение
Карабината решава изхода…
На акция!
Влакът иде
Първото сражение
Телефонът звъни
Предателство
Подполковникът или човекът-звяр
Духовете са бодри

Втора част

Лоши новини
Пясък по прозореца
Укриване на торбите
Чуждият чаршаф
След отстъплението
Не му е дошло още времето
Тропот в нощта
Един очевидец
Горският неспокоен
Разговор за Агапи и за друго
Мариина поляна
Сухата пещера
Устройване
Неспирен ход
Тревогите на Селим
Ранената бълнува
Сълзите на партизанчето
Укриване на карабината
Времето беше дошло
Витко
Миналото не се връща назад
Бомбата
Страхът ме излекува
Глад
Спартак пита…
Калитко се прощава с Мусата
В устата на вълка
Самолетна тревога
Урок по авиотехника
Колко е хубаво, когато говорят хубаво за тебе
Пак пясък по прозореца
Скъпа ли ти е главичката?…
Един беден, но добър баща
Пак този Петел
За какво се говореше в една гладна „къща“
Спокойно е навред
Пленникът не издава
Людоедите наддават
В два часа след полунощ
Сбогом, синко!
Кметът подозира
Не доктор, а поп
Трета вечер
В очакване
3аблуден
Земляци
За партизани, за духове и за друго
Писък в нощта
Калитко — горски дух
Селим по следите
Среща
Селим, спаси ни!
По стъпките на Селим
Калитко взема мерки
Съдбата на Селим
Открити
Десет срещу тридесет
Видях, видях!…
Аз съм ваш!
Калитко се разпорежда
На обратен път
При другарите

Трета част

Уволнен
Важни решения
Нещо се мъти
Око и ухо
Бели кахъри
Признание
Жребият е хвърлен
С една минутка закъснение
Неизвестното лице
Партизаните знаят всичко
Старият колар или „Тарас Булба“
Зеленко се разкрива в нова светлина
Застъпничеството или грехът на Калитко
Бялото конче
Болното момиченце
Първата пречка
Блокадата
Пленниците
Калитко се сдобива с револвер
Народът присъжда
Бивак номер три
Изпитания
Неочакван гост
Петорката
Един приятел на партизаните
Изпитанията не спират
Пропадналата акция
На разузнаване
Козарчето
Портретчето
Звънци звънят
Уловка
Сърцето на една майка
Лилян
Равносметка
На село
Моят спасител иде
Разговор насаме
С какво най-много го учуди Агапи
Соня и Яков
Отредът се преустройва
В късна нощ
Съд по партизански
Пакостите на петорката продължават
Един разговор през време на боя
Смъртта на Соня
Соня отмъщава
Бой без задръжка
Малкият картечар
По дирите на бригадата
По неволя овчар
На Орлов връх е спокойно
Писарят помага на партизанчето
Съпротивата се засилва
Решително очакване
Сражението при ветрени скали
Неразделни
Барабаните гърмят
Бележки
1. издание от 1946 г. — изд. „Детиздат Септемврийче“
2. издание от 1948 г. — изд. „Народна младеж“ (издание в два тома)
3. издание от 1949 г. — изд. „Народна младеж“
4. издание от 1953 г. — изд. „Народна култура“ (преработено издание)

Името на художника е грешно изписано на последната страница

Въведено от
VeGan
Създадено на
Обновено на

Източници
http://www.bg.cobiss.net
Промени
...

Корици 1

Сканирани страници 3