Петя Димитрова
Избор на оръжие

Никой не е забравен, нищо не бива да бъде забравено — това навярно е мотото на тази книга. Авторката й отмахва пластовете на миналото и изважда на бял свят истината за убийството на един от функционерите на Септемврийското въстание.
Действието е завладяващо. Репортерка от столичен вестник с име на непремълчаващ истината журналист тръгва по следите на странно писмо, дошло от селото, където е убит дядо й.
Попаднала във враждебна среда — наследниците на преките убийци — тя спечелва съчувствието на местния кмет и на единствения оцелял във въстанието и успява да поеме по следите на истинския убиец.
Връщайки се в миналото, репортерката не остава само в него, а продължава да воюва за своите истини, да ги отстоява и в сегашно време. В тези битки тя разполага с привидно единственото оръжие на журналиста — бележника и химикалката. Но тя притежава и едно друго, безпогрешно оръжие — вярата, че истината не бива да остава в сянка, на истината трябва да се помага.