Николай Христозов
По дирята на безследно изчезналите

Тази книга е документална, но тя няма задача да бъде исторически изчерпателна. Моите подбуди са повече вътрешни: едно вглеждане в ония априлски дни на 1925 г., който почги три десетилетия бяха зловеща тайна в съзнанието на народа. Това вглеждане в редица случаи ще носи твърде непълни оценки и разсъждения. Още в началото си внушавам, че трябва да разказвам хладнокръвно, воден повече от фактите, отколкото от въображението.
На масата ми лежат бележници с откъси от съдебни протоколи, от заседания на Народното събрание, от спомени на живи свидетели, от тогавашни вестници — наши и чужди, от нелегални партийни издания. Бих искал цялата тази барикада от факти да ме предпази от произволни отклонения, така примамливи за перото и така ненужни за публицистика от подобен род.
Разбира се, тези думи имат значение повече за автора, отколкото за читателя. И ако ги споделям, това е, за да ми бъде още по-трудно да ги пренебрегна.
Авторът