Чарлз Уилямс
Дългият път заникъде

Авторът на криминалното четиво е като патологоанатом в медицината. С острия си скалпел, ако господ го е дарил с талант, той прави дисекция на обществения организъм и разкрива язви и тумори, стари и нови заболявания. Констатира, коректно докладва и затваря. Само че като затвори и последната страница на добрия криминален роман, читателят пък прави изводи, замисля се за онова, което вижда около себе си. И може би, само може би, се опитва да стане по-добър, да промени нещо. За това
ИЗДАТЕЛСКА КЪЩА КОМПАС ПРЕДСТАВЯ СВОЯТА
библиотека
МАЙСТОРИ НА КРИМИНАЛНИЯ РОМАН
Майк е комарджия. И в един прихлупен от дъжда ден в един безличен бар той се натъква на бога на мошениците „принц Чарлз“. И съвсем не случайно. Поканен е да участва в една афера, от която могат да се спечелят доста пари. Майк би се отказал, ако на везните не бе поставен един тягостен спомен за фалит и смърт, будещ омраза и желание за мъст, ако към него не бе се присъединила и Кати — приятелка в детските години, любовница в юношеските, съпруга в по-зрелите, а сега… просто непозната партньорка в играта. И той приема. Длъжен е да приеме да участва.
После нещата се развиват все по-бързо и объркано, докато след много спиращи дъха ситуации не дойде успехът, но с него няма и хепиенд. Защото омразата си е отишла, отмъщението е консумирано, но е останал горчивият привкус на усещането, че с Кати са пътували за никъде…