Лена Йохансон
Художничката на северната светлина

Едвард Мунк беше нейният кумир, изкуството — нейният живот
Норвегия, 1922-ра. Сигне е талантлива, амбициозна и най-вече… свободна. Най-сетне се освободила от нежелан брак и от съпруг, който й забранява да рисува.
В младежките си години Сигне, водена от своя чичо, гения Едвард Мунк, се е запознала с живота на столичната бохема и е определила своя път — да се посвети на изкуството. Но на пътя й се изправил като непреодолима пречка ракът с избрания от баща й „надежден“ съпруг. Офицерът Ландмарк й е осигурил дом и охолен живот, но не и свободата да твори.
Сега, отхвърлила задушаващата връзка, Сигне трябва да се оправя сама в живота, сама в един враждебен към жените свят, и да извоюва своето място сред творците на Норвегия. Неочаквано, загубила всякаква надежда за любов и интимност, тя среща Айнар и се влюбва пезпаметно. Айнар й дава това, което й е липсвало цял живот, Айнар е мъжът, заради когото си заслужава да рискува живота си…
Европа, началото на ХХ век. Париж, Виена и Берлин кипят от живот, натам са устремени погледите на хиляди творци, търсещи нови хоризонти и нови вдъхновения.
На този бляскав фон някак далечен и тих, сякаш заспал под снега, остава Скандинавският север. А в действителност малките народи, населяващи полуострова, вече са дали без много шум на световната литература няколко Нобелови лауреати, на изобразителното изкуство — художници като Едвард Мунк и Кристиан Крог, на театъра — драматурзи като Ибсен и Стриндберг, на музиката — композитори като Григ…
Столицата Кристиания, както се казва по това време Осло, събира творците на Норвегия, Бюгдьой — полуостровът с галерии и кафенета — е центърът на норвежката бохема. Една млада художничка се бори с предразсъдъците на своето време и се стреми да докаже, че мястото на жената не е задължително в кухнята. Една млада жена успява да се наложи като творец в света на мъжете от Бюгдьой и да изгради връзка, основана на взаимна любов при взаимно зачитане на възгледите на другия. Основана на отдаденост до готовност за саможертва… Сигне Мунк.