Момчил Методиев, Мария Дерменджиева
Държавна сигурност — предимство по наследство

Автор
Момчил Методиев, Мария Дерменджиева
Заглавие
Държавна сигурност — предимство по наследство
Подзаглавие
Професионални биографии на водещи офицери
Издателска поредица
Минало несвършено
Тип
документалистика
Националност
българска (не е указана)
Език
български
Поредност на изданието
първо (не е указано)
Категория
Българска документална проза
Редактор
Мая Халачева
Коректор
Мая Халачева
Оформление на корица
Веселин Костадинов Праматаров
Предпечатна подготовка
mind-print.com
Издател
Сиела Норма АД
Град на издателя
София
Година на издаване
2015
Адрес на издателя
бул. „Владимир Вазов“ № 9, 1510
Печат
Печатна база Сиела
Други полета
Книгата е издадена с любезното съдействие на Фондация „Свети Георги Победоносец“ и д-р Георги Лазаров и Фонадация „Конрад Аденауер“
Носител
хартия
Печатни коли
60
Формат
70/100/16
Брой страници
960
Подвързия
мека
Цена
25 лв.
С илюстрации
да
ISBN
978-954-28-1937-0
УДК
351.74(497.2)(092), 92(497.2)
Анотация

На кого служи Държавна сигурност? Какво е влиянието на нейната специфична институционална култура върху българското обществото в годините на Студената война и след това? Доколко професионалните биографии на водещите офицери от системата доказват твърденията, че те са били пазители на националната сигурност?
Това са част от въпросите, на които търси отговор изследването на Момчил Методиев и Мария Дерменджиева, което продължава поредицата „Минало несвършено“ на Института за изследване на близкото минало. Написано въз основа на личните кадрови дела, в него са възстановени професионалните биографии на 47 от най-известните офицери от Държавна сигурност от целия период на нейното съществуване. Книгата стъпва на убеждението, че публичното внимание следва да бъде фокусирано не само върху агентите и секретните сътрудници, колкото върху техните водещи офицери, които са съставлявали гръбнака на Държавна сигурност.
Какви са били критериите за постъпване на работа и как е ставал растежът в йерархията? От какво са били мотивирани служителите на Държавна сигурност? Действително ли са били внимателно подбрани и елитно образовани професионалисти, или са били „изваденият меч на пролетарската диктатура“, „очите и ушите на Партията и Народната власт“? Кадровите дела, които отразяват самооценката на институцията за нейните служители, не оставят никакво съмнение, че идеологическата зависимост и партийната лоялност не само са решаващи за цялостната дейност на Държавна сигурност, но и определят личностната характеристика и професионалния път на всеки един неин служител.
В историята на Държавна сигурност могат да се разграничат две поколения офицери. Първото, което оглавява службата веднага след 9 септември 1944 г. и е отговорно за големите репресии и чистки от края на 40-те и началото на 50-те години. И второто, чиито представители навлизат в системата през 60-те и 70-те години, за да заемат ръководни позиции в края на комунизма и да изиграят важна роля в годините на прехода. Изследването очертава механизмите, по които е функционирала системата и търси причините за нейното по-широко обществено влияние, включително след края на комунизма. Авторите стигат до извода, че наличието на голяма агентурна мрежа превръща проблема за институционалната култура на Държавна сигурност във въпрос, който излиза извън коридорите на самата институция и извън времевите рамки на нейното формално съществуване.

Въведено от
Silverkata
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Издателства Библиографии

Корици 2