Николай Лилиев
Стихотворения

Тази книга възпроизвежда последното осъществено приживе на поета издание на негови творби: Николай Лилиев. Стихотворения, „Български писател“, София, 1960 г., подбор, редакция и предговор Георги Константинов. Всъщност именно тази сбирка представи за пръв път пълноценно лириката на Николай Лилиев на новите български читатели — четири години по-късно бе осъществено тритомното издание на съчиненията му.
Редакторът на „Стихотворения“ (1960), литературният критик Георги Константинов, близък приятел и сродник на поета, пише за изданието: „През 1960 година по поръка на книгоиздателство «Български писател» и със съгласието на поета аз приготвих последната му книга «Стихотворения». И тук са включени творби от първите му стихосбирки заедно с няколко нови. Тази книга бе отпечатана в дните, когато Николай Лилиев беше болен, Той можа да види само т.нар. «сигнален» екземпляр от нея“. В книгата си „Николай Лилиев. Човекът. Поетът“ (1963 г.). Константинов подробно разказва за сътрудничеството на автор и редактор, разказва и с какво вълнение Лилиев е поел този единствен екземпляр от последната си книга.
До „Стихотворения“ от 1960 г. Лилиев е издал само три стихотворни сбирки. Това са „Птици в нощта“ (1919), „Лунни петна“ (1922) и „Стихотворения“ (1932). Подготвената от Георги Константинов книга запазва цикличната подредба на първите сбирки, като в редица случаи са вмъкнати и по-нови стихотворения, а, разбира се, множество стихотворения са изоставени. Изключително прецизният подбор на автор и съставител дава възможност за синтетично възприемане на най-доброто в лириката на големия майстор на българския стих.