Елинъ Пелинъ
Янъ Бибиянъ на луната

Димитър Иванов Стоянов (8 юли 1877 — 3 декември 1949), по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн, е български писател, един от най-големите художници на българското село, майстор на късия разказ в българската литература, създател на галерия ярки, незабравими образи, много от които са вдъхновени от неговите съселяни от Байлово. Елин Пелин е художник с широк интерес към света; наред с нерадостните страни на живота той описва и красотата в противоречивата пъстрота на действителността, поезията в селския живот. С особена пластичност се отличават лиричните му пейзажи, в които хубостта на природата е свързана с труда и чувствата на хората.

През 20-те и 30-те години на XX век Елин Пелин пише предимно за деца — лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части — „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), (името „Бибиян“ идва от начина, по който синът му, Боян, произнася името си като малък), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (1931).

Сътрудник е на множество списания. Редактира и списва почти сам сп. „Селска разговорка“ (1902 — 1903). Участва в редактирането на в. „Българан“ (1904 — 1909), в. „Развигор“ (1921 — 1927, 1937), редактира детските списания „Веселушка“ (1908 — 1910), „Чавче“ (1913 — 1914), „Светулка“ (1904 — 1944, 1945 — 1947), в. „Пътека“ (1933 — 1936); член е на редколегията на в. „Септемврийче“ (от 1945).