Никос Казандзакис
Последното изкушение

— За манастира ли? — изкрещя тя с неочаквана ярост. — Защо? Какво ще търсиш там? Не ти ли е жал за младостта ти?
Младият човек мълчеше; старицата поклати проскубаната си глава; изсъска като змия.
— За да намериш Бога ли? — попита тя саркастично.
Чу се, почти безплътен, гласът на младежа:
— Да…
Старицата тури един ритник на кучето, което се мотаеше в слабите й като клечка крака, пристъпи към младежа. — Ех, нещастнико — извика тя, — ами че Бог не се намира в манастирите, намира се в къщите на хората! Там, където има мъж и жена, там е и Бог; там, където има деца и грижи, и готвене, и кавги, и сдобрявания, там е и Бог. Не слушай какво разправят скопците — като не стига до гроздето, лисицата казва, че било зелено! Този, дето ти викам аз, домашният, а не манастирският, е истинският Бог; на него да се кланяш; а другият е за скопците и дембелите!