Море, стихия, вечност
Записът е непълен. (липсва обложката)
- Заглавие
- Море, стихия, вечност
- Подзаглавие
- Антология на българската поезия за морето
- Тип
- поезия
- Националност
- българска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- първо
- Категория
- Съвременна българска поезия
- Теми
- Морска тематика
- Съставител
- Андрей Германов, Петър Алипиев
- Редактор
- Тихомир Йорданов
- Художник
- Кънчо Кънев
- Художествен редактор
- Иван Кенаров
- Коректор
- Паунка Камбурова
- Издател
- Държавно издателство
- Град на издателя
- Варна
- Година на издаване
- 1972
- Печат
- ДП „Странджата“
- Носител
- хартия
- Литературна група
- IV
- Дадена за набор/печат
- 30.X.1971 г.
- Подписана за печат
- 25.III.1972 г.
- Излязла от печат
- 25.V.1972 г.
- Печатни коли
- 15,50
- Издателски коли
- 18,40
- Формат
- 16/71×100
- Код / Тематичен номер
- 2299
- Номер
- Б-1
- Поръчка
- 181/1972 год.
- Издателски №
- 766
- Брой страници
- 248
- Тираж
- 5100
- Подвързия
- твърда с обложка
- Цена
- 2,39 лв.
- УДК
- 886.7-1
- Анотация
-
Тринадесет столетия българинът е живял край брега на морето, но за него то е било само една голяма синя вода, непозната и затова — страшна. Здравият практически усет не му е позволявал да се качва на „дърво без корен“ и в необятните морски пространства той не е виждал красота, както не е намирал и полза за своето съществувание. Навярно затова в нашия фолклор, в който с такова проникновение са възпети Балканът, небето и полята, росата , любовта и страданията, морето като тема почти липсва или е само фон.
Ветровете на новите времена, минали и над нашите поробени земи, отвяват множество нашенци по големия свят. Тогава българинът вижда морето не само с острото си око — той го възприема и с духовно зрение. Това веднага проличава и в поезията ни.
Първите наши поети от миналия век откриват красотата на самотната лодка, на лунната пътека върху спокойното море, романтиката по далечното, впечатлява ги и ги плаши тайната на дълбините и необятността: досега те са живели с определените, видими очертания на калдъръма, чардака и асмата.
Постепенно обаче в техните слънчеви сонети започват да плават лодки на бедни рибари, появяват се песни за задружен моряшки труд, тъжни изпращания на далечен път, очакващи по скалите жени. Нашата, така да се каже, морска поезия минава определен път от чистия пейзаж към социалното и философията.
Сега България е страна на мореплаватели. Наши кораби веят българския флаг по ветровете на Севера, под тропическите бури на Пасифика и трепкането на Южния кръст, в гъмжилото на източни пристанища и пазарища. Морето е вече наше всекидневие, постепенно то се превръща в частица от българския национален дух. Естествено, то става и един от изворите, които подхранват поезията ни.
В тази антология, след внимателно проучване и строг подбор, сме се помъчили да представим най-хубавото от българската поезия на тема море.
Андрей Германов, Петър Алипиев - Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии