Виктор Юго
Парижката Света Богородица

Автор
Виктор Юго
Заглавие
Парижката Света Богородица
Издателска поредица
Златна колекция XIX век №1
Език
български
Категория
Исторически романи и повести
Жанр
Готически роман, Епически роман, Исторически роман
Теми
Романтизъм, Средновековие, Човек и бунт
Преводач
Лилия Сталева
Език, от който е преведено
френски (не е указано)
Година на превод
1960
Издател
Вестникарска група България
Град на издателя
София
Година на издаване
2009
Печат
Grafica Veneta S.p.A — Italy
Други полета
Книгата се продава само с „Труд“ или „24 часа“
Носител
хартия
Брой страници
480
Подвързия
твърда с обложка
ISBN
978-954-9976-01-4
УДК
840-31
Анотация

„Присъствието на необикновения звънар придаваше странен живот на катедралата. Изглежда, че от него се излъчваше — поне според нарастващите суеверни приказки на тълпата — някаква тайнствена сила, която одухотворяваше всички камъни на «Света Богородица» и изпълваше с трепет дълбоките недра на старинната църква.
Достатъчно беше да знаят, че той е там, и на хората им се струваше, че хилядите статуи от галериите и порталите оживяват и се размърдват. Катедралата изглеждаше смирена и покорна под неговата власт. Тя чакаше разпорежданията му, за да възвиси мощния си глас. Квазимодо я обитаваше и владееше като домашен дух. Той бе вдъхнал сякаш душа на огромната сграда. Беше едновременно навсякъде и се появяваше като че ли размножен във всички кътчета на храма.“

„Парижката Света Богородица“ е велик исторически роман, грандиозен и сътворен с фантазия, както и самата готическа катедрала. В него Виктор Юго пресъздава епохата на Късното френско средновековие. В сюжета на романа по съвършен начин се преплитат съдбите на граждани, обитатели на Двора на чудесата, крал Луи XI, философа Пиер Гренгоар и архидякон Клод Фроло, уродливия Квазимодо и очарователната танцьорка Есмералда. С техните премеждия, разговори и страхове, любовни страсти, гняв и отчаяние напомнят на комедианти от театралните представления на площада на средновековния град, но погледнати от високо, изглеждат по-скоро живи хора. В центъра на романа се сблъскват съдбите на трима мъже, които се опитват да спечелят любовта на една жена — красивата циганка Есмералда, в която са влюбени и аскетичният свещеник Клод Фроло, и гърбавият звънар Квазимодо, и поетът Пиер Гренгоар. Хладният, неспособен на състрадание Фроло стига до предателство и злодеяние. Любовта издига гърбушкото Квазимодо до висотата на предаността и саможертвата, като го води до апотеоза — преодоляването на телесната уродливост и тържеството на красотата на духа.

Информация за автора

Великият френски писател, поет и драматург Виктор Юго е роден на 26 февруари 1802 г. в град Безансон в семейството на генерал Жозеф-Леополд-Сижизбер Юго и Софи Требюше. Виктор се изявява като отличен ученик по литература и математика и през 1817 г. Френската академия го удостоява с отличие за поема, с която участва в конкурс за млади поети. През 1822 г. излиза първият му сборник „Оди и разни стихотворения“, за който крал Луи XVIII го възнаграждава с годишна стипендия. През 1830 г. историческата му драма „Ернани“ спечелва театралната публика и разчупва господството на класическия формат на сцената. Драмата го прави известен, а написаните през следващите години пиеси, стихосбирки и романите „Парижката Света Богородица“ и „Клетниците“ му отреждат ролята на един от най-големите френски писатели. В творчеството на Юго, което обхваща почти целия XIX век, са намерили отражение и двете литературни течения, характерни за този период — романтизъм и реализъм.
През 1885 г. след кратко боледуване Виктор Юго умира на осемдесет и три години.

Бележки за изданието, от което е направен преводът

Victor Hugo
Notre-Dame de Paris (1831)

Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на
Източници
Година на превод: https://plus.cobiss.net/cobiss/bg/bg/bib/1067865060#full
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии

Корици 7