Уилям Стайрън
Самопризнанията на Нат Търнър

Уилям Стайрън е роден в 1925 година недалеч от околията Саутхемптън в щата Вирджиния, където са се развили драматичните събития от 1831 г. Оттам идва и ранният му интерес към бунта на негъра-роб Нат Търнър, така издълбоко разтърсил устоите на „патриархалния“ Юг. Изучил единствените писани данни за това въстание — самопризнанията на предводителя му, направени след като бил заловен и отпечатани още същата година като брошура, — Стайрън замисля исторически роман, в който зад фактите да потърси по-цялостната истина за революционното движение на негрите в САЩ. Но тази задача е и отговорна, и тежка. Трябва да минат цели двайсет години, да излязат трите му романа „Потънете в мрак“ (1951), „Дългият поход“ (1956) и „Да подпалиш тази къща“ (1980), за да се реши най-после отново да обърне поглед към далечното горещо лято на 1831 година.
        Макар и не особено плодовит като белетрист, Уилям Стайрън влиза в онова поколение съвременни американски писатели, чийто интерес е насочен към проблемите на съвременността, опърлени от огньовете на две световни войни и поставили на изпитание моралните ценности у човека. Стайрън е майстор на езиковия обрат, владее до съвършенство изразните възможности на речта. В „Самопризнанията на Нат Търнър“ той избира за разсъжденията на своя герой специфичния за времето нововикториански стил: езикът на Търнър е просто педантична реконструкция на южняшко-библейското красноречие.
        В 1968 г. книгата за Нат Търнър бе отличена с голямата американска литературна награда „Пулицър“.