Ерик-Еманюел Шмит
Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала

Автор
Ерик-Еманюел Шмит
Заглавие
Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала
Издателска поредица
Безкрайна проза
Авторска серия
Кръговратът на незримото №6
Тип
роман
Националност
Френска
Език
Български
Поредност на изданието
трето

Преводач
Зорница Китинска
Език, от който е преведено
Френски
Година на превод
2014
Редактор
Саня Табакова
Оформление на корица
Лъчезар Владимиров

Издател
„Леге Артис“
Град на издателя
Плевен
Година на издаване
2014
Адрес на издателя
5800, п.к. 1158
Печатница
„Артграф“

Излязла от печат
април 2014
Печатни коли
6,5
Формат
19×12
Брой страници
104
Подвързия
мека
Цена
9 лв.

ISBN
978-954-8311-50-2

Анотация
„Жизненият опит е свещ, която осветява само човека, който я държи.“

„Мъдростта се състои в незримото, невидимото, което е вечно през безбройните си метаморфози, докато минералът се рони.“

Десетте деца, които госпожа Мин никога не беше имала, изкусен и вълнуващ разказ, чиято героиня, пишдама на подземния етаж на голям хотел, разказва на един случаен човек от Запада за живота на своите деца, за които не е ясно дали са истински или въображаеми. Книгата е от поредицата „Кръговрат на незримото“.

„Преди всичко исках да разкажа за трагедията на една китайска майка, която по закон може да има само едно дете и която, за да надмогне тази трагедия, измисля животите на децата, които нейната страна й забранява да роди. Това е щура история, чиято мъдрост открих у Конфуций, който ни е оставил цяло съкровище от поучения за семейството. Това е начин да проникна китайската мистерия: от две хиляди и шестстотин години нито политическите обрати, нито преминаването към пазарната икономика, нито друг исторически поврат са успели да отнемат на тази страна здравите основи на конфуцианството, което живее в китайската душа. Това е народ, който е избрал да обитава вечността на незримото, а не на видимото. Ние имаме катедрали в сърцата на градовете си, но християнството се е отдалечило. Имаме римски амфитеатри под открито небе, но духът, който им е вдъхвал живот, е отлетял. В китайската цивилизация не остава почти нищо от камък, но духът живее, защото минава от един жив човек в друг.“ (От интервю с Е.-Е. Шмит)
Информация за автора
Ерик-Еманюел Шмит е роден през 1960 г. в Лион, Франция. Учи музика, литература и философия. Един от най-успешните съвременни френски драматурзи (награда „Молиер“, 1994). Пиесите му се играят в повече от 40 страни по света. Някои от творбите му са пренесени и в киното. Носител на Голямата награда за театър и за цялостно творчество на Френската академия (2001) и на „Гонкур“ за разкази (2010).
Освен чрез поставяните пиеси, в България Шмит е популярен благодарение на изданията на „Леге Артис“: романите Евангелие според Пилат, Одисей from Багдад, Сектата на егоистите, Моят живот с Моцарт; Жената с огледалото; поредицата „Кръговрат на незримото“: Оскар/Господин Ибрахим /Миларепа/Синът на Ной, сборниците с разкази Одет Тулмонд, Мечтателката от Остенде, Концерт в памет на един ангел, Двамата господа от Брюксел, и с пиеси Театър-1 и Театър-2.
Бележки
Издателството е носител на наградата на Асоциацията на българските книгоиздатели за най-добро издание за 2000 г.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Eric-Emmanuel Schmitt
Les dix enfants que Madame Ming n’a jamais eus
© Editions Albin Michel — Paris 2012

Въведено от
ventcis
Създадено на
Обновено на

Източници
Авторска серия: https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%95%D1%80%D0%B8%D0%BA-%D0%95%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%8E%D0%B5%D0%BB_%D0%A8%D0%BC%D0%B8%D1%82#.D0.A1.D0.B5.D1.80.D0.B8.D1.8F_.E2.80.9E.D0.9A.D1.80.D1.8A.D0.B3.D0.BE.D0.B2.D1.80.D0.B0.D1.82.D1.8A.D1.82_.D0.BD.D0.B0_.D0.BD.D0.B5.D0.B7.D1.80.D0.B8.D0.BC.D0.BE.D1.82.D0.BE.E2.80.9C_.28Invisible.29
Промени
...

Сканирани страници