Антон Дончев
Време разделно

Автор
Антон Дончев
Заглавие
Време разделно
Тип
роман
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
шесто (не е указано)
Категория
Българска историческа проза
Жанр
Епически роман, Интелектуален (експериментален) роман, Исторически роман
Теми
Екранизирано, Ислям, Християнство, Човек и бунт
Редактор
Теодора Димитриева
Художник
Николай Буков
Художествен редактор
Стефан Груев
Технически редактор
Лиляна Диева
Коректор
Добрина Имова
Издател
Български писател
Град на издателя
София
Година на издаване
1978
Печат
ДПК „Димитър Благоев“ — София
Други полета
Мека корица: цена 1,61 лв.
Твърда корица: цена 1,97 лв.
Носител
хартия
Литературна група
VI/32
Дадена за набор/печат
28.X.1977 г.
Излязла от печат
30.I.1978 г.
Печатни коли
27
Издателски коли
22,48
Формат
32/84/108
Код / Тематичен номер
15/9536242511/5516-233-78
Поръчка
16/1978 г.
Издателски №
4300
Брой страници
430
Тираж
40113; 5113 (подвързия); 35000 (брошура)
Подвързия
мека
Цена
1,97 лв.
УДК
886.7-31
Анотация

В тази книга са събрани и подредени записките на двама души — на светогорски монах, наричан поп Алигорко, и на френски дворянин, пленен при Кандия и приел исляма, наричан Венецианеца. И двамата съвременници описват едно и също събитие — разорението и помохамеданчването на родопската долина Елинденя през лятото на 1668 година. Поп Алигорко го е гледал откъм страната на българските родопчани. Венецианеца — от страната на турците. Много пъти и двамата описват една и съща случка и ясно се вижда как различните гледни точки и различното осветление променят очертанията на събитията. Тия повторни, макар и различни, описания почти винаги са избягвани, за да намери място само това от тях, което е по-пълно и по-обективно. Двата ръкописа са преведени и преработени. Записките на поп Алигорко са написани на чудновата смесица от черковнославянски книжовен език и родопски говор. Венецианеца е писал на френски. Повече съкращения са правени в записките на Венецианеца, защото, макар и някъде да се е мъчил да изтегли на заден план собствените си преживявания, другаде той доста често говори за себе си. Съкратени са и разсъжденията му върху насилието, промяната на убеждения и вяра, кръвното родство и духовното братство между хората и върху други подобни проблеми. Поп Алигорко, обратно, по всички начини се мъчи да избегне думата „аз“ и в някои части на записките говори за себе си в трето лице. Целта на преработката беше двете съставки на книгата да се приближат по дух и език, за да не се чувствува така рязко двойното авторство. А целта на книгата най-добре е изразена от летописците — да не позволи да се изличат от паметта на потомците делата и подвизите на ония силни люде, живели триста години преди нас по великата Родопа. Преди всеки откъс от летописа на поп Алигорко има няколко реда от народна песен, и тя намерена в записките му.

Бележки
  1. издание от 1964 г. на изд. „Български писател“. Книгата е преиздавана от издателството през 1965, 1970 и 1971 година.
  2. издание е от 1968 г. — изд. „Хр. Г. Данов“, Пловдив
Въведено от
dao
Създадено на
Обновено на
Източници
COBISS
Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии
Промени

Корици 2