Джилбърт Честертън
Простодушието на отец Браун

Събеседниците му неволно тръгнаха след него, но когато излязоха навън, един по-силен порив на вятъра едва не ги събори. Тогава Крейвън забеляза, че в ръката си имаше кирка, а в джоба си носеше разрешително, докато Фламбо с изненада констатира, че бе грабнал тежката лопата на странния градинар. Но въпреки това продължиха да му се подчиняват като автомати и вървяха послушно след него с инструменти в ръка, докато той носеше малката позлатена книжка, от която бе изрязано името на бога.
Пътечката, която криволичеше към гробищата на хълма, бе доста къса, но поради силния насрещен вятър изглеждаше много дълга и трудна за изкачване. Наоколо, докъдето окото стигаше, се простираше безкрайна борова гора, която в този момент бе полегнала на една страна под напора на вятъра. Тримата имаха чувството, че вятърът духаше така, сякаш се носи безцелно из безлюдна планета, защото над цялата гора отекваше пронизително и силно онзи скръбен вик, който е в душата на всичко езическо. Човек би помислил, че гласовете от подземния свят, скрити под корените на тези високи дървета, бяха гласовете на скитащи се изгубени езически богове — богове, които се лутаха безцелно в тази невероятна гора и които никога нямаше да намерят обратния път към небето.