Владимир Бартол
Аламут

Записът е непълен.

Автор
Владимир Бартол
Заглавие
Аламут
Тип
роман
Език
български
Поредност на изданието
Първо издание
Категория
Исторически романи и повести
Жанр
Исторически роман
Теми
Ислям, Средновековие, Шпионаж

Преводач
Александра Ливен, Георги Стойчев
Език, от който е преведено
Словенски
Година на превод
2017
Редактор
Кристина Димитрова
Художник
Живко Петров
Оформление на корица
Живко Петров
Предпечатна подготовка
Яна Цветанова

Издател
Издателство „Парадокс“
Град на издателя
София
Година на издаване
2017
Други полета
Co-funded by the Creative Europe Programme of the European Union.
The European Commission support for the production of this publication does not constitute an endorsement of the contents which reflects the views only of the authors, and the Commission cannot be held responsible for any use which may be made of the information contained therein.
Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия.
Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.


Няколко думи за преводачите

Александра Ливен е завършила руска гимназия и Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със специалност „Сърбохърватски език и сръбска, хърватска и словенска литература“. Специализира журналистика в същия университет. Повече от 20 години работи като преводач в „Радио България — Предавания за чужбина“ на Българското национално радио. Сътрудничи на редица популярни печатни културни медии със статии и преводи на публицистика и художествена литература. Превежда драматургия и проза на автори от бивша Югославия и Русия, сред които са: „Единственият свидетел на красотата“ и „Опит да забравиш“ от Миро Гавран, „Монументи на глупостта“ и „Речник на предразсъдъците“ от Любиша Георгиевски, „Гробница за Борис Давидович“ и „Мансарда“ от Данило Киш, „Тайните на историята“ от Едвард Радзински и др.

Георги Стойчев е роден през 1972 г. в София. Завършил е руска гимназия в София и Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със специалност „Сърбохърватски и словенски език и сръбска, хърватска и словенска литература“ и втора специалност „Унгарски език, литература и култура и основи на финския език и финската култура“. Изучавал е и ползва също така и други езици, като руски, английски и испански. Работил е като преводач със сръбски, хърватски, словенски и унгарски език. В момента е специализиран като заклет преводач на свободна практика и се занимава с преводи на административна и техническа литература.

Носител
хартия
Формат
60×90/16
Брой страници
484
Подвързия
мека
Цена
20 лв.

ISBN
978-954-553-216-0

Анотация
За тази книга

Романът „Аламут“ на Владимир Бартол (1903–1967) е най-популярната словенска литературна творба в световен мащаб, издавана над 70 пъти на над 30 езика. Той излиза на бял свят през 1938 г. и се счита за алегория на италианския фашизъм и репресиите на режима над словенското малцинство в Италия — тема, залегнала и в други произведения на автора. Първото издание на „Аламут“ иронично е посветено на Бенито Мусолини.
Действието в романа се развива през XI век на територията на някогашна Персия и възкресява историята на Хасан ибн Сабах, (роден ок. 1034, според други източници ок. 1052–1054) шиитски духовен водач, бизнесмен, учен, ересиарх, мистик, убиец, аскет, политически революционер и основоположник и първи Велик майстор на ордена на федаините-асасини, съученик на Омар Хаям и Низам ал Мулк, по-късния Велик везир на Селджукската империя и първа (видна) жертва на асасините. Обучаваният в суфизъм и Кабала ибн Сабах създава строго йерархизирана пирамидална структура, състояща се от седем нива на посвещение, която е възприета и доразвита както от ордена на тамплиерите, съвременници на асасините, така и от възникнали по-късно тайни общества като розенкройцерите, франкмасоните или баварските илюминати.
Завзел с хитрост непревземаемата със сила планинска крепост Аламут, наричаният „първи политически терорист“ ибн Сабах се самопровъзгласява за пророк и започва да гради стройна система на подчинение, базирана на коктейл от религиозна индоктринация, канабиноиди и плътски удоволствия. Неговите ученици, федаините, твърдо вярват, че „Стареца от планината“ единствен държи ключа към Райските градини и с радост отдават живота си в негова служба.

Хасан ибн Сабах… единственият духовен водач, който има какво да каже в Космическата ера.
Уилям Бъроуз

Нищо не е истинно, всичко е позволено.
Хасан ибн Сабах

Асиметрична война, психологическа война, нападения, изпълнени с хирургична точност.

Историята на Хасам ибн Сабах е история за секс, наркотици, митове и убийства. Изолирана планинска крепост, райска градина, натопени в отрова ками и потайни политически маньоври са съставките на тази алхимична смес, която без съмнение е една от най-вълнуващите истински истории, разказвани някога.
Уес Мур

През последните петнадесет години романът „Аламут“ (1938) на Владимир Бартол преживява истински ренесанс в световен мащаб — при това не само заради видеоигрите от серията „Assassin’s Cread“, които е вдъхновил. Романът засяга проблемите на религиозните войни и ислямския фундаментализъм, а авторовите прозрения са сочени за пророчески по отношение на съвременните форми на тероризъм.
Информация за автора
Владимир Бартол

Владимир Бартол (1903–1967 г.) е изтъкнат писател, драматург, есеист и критик. Роден в Триест, той е сред водещите словенски интелектуалци, признат за един от големите класици в словенската литература за XX век. През 20-те години на миналия век Бартол следва философия, теология, биология и психология в Париж и Любляна и се нарежда сред първите, популяризирали идеите на Фройд в бивша Югославия. По време на Втората световна война Бартол взима участие в съпротивата срещу нацистката окупация на Югославия.
„Аламут“, вторият от двата романа на Бартол, представлява еманацията на неговите идеи и опит по въпросите на тоталитаризма, събран преди и по време на Втората световна война. Писателят не дочаква огромния успех на творбата си, но го очаква и предвижда — при това с плашеща точност. На 24 юли 1938 г., половин век преди френското издание на творбата (1988), белязало началото на западноевропейския й пробив, Владимир Бартол пише в дневника си:

„Имах усещането, че пиша за публика, която ще живее след петдесет години…
Завърших «Ачамут» в 5:45 сутринта. Доволен. В тези последни дни постоянно треперех да не би някой да ми я открадне, да избухне пожар или да се случи нещо друго. Към края си въобразявах, че дори някой може да ме убие или да претърпя злополука, но «Аламут» бе почти готов. При все това не можах да се отпусна докато не написах и последната буква. Нека някой ме убие — в «Аламут» аз съм безсмъртен.“
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Vladimir Bartol
Alamut
© Vladimir Bartol, Sanje.
www.sanjepublishing.com

Въведено от
NomaD
Създадено на
Обновено на

...

Други корици

Сканирани страници