Микеланджело Буонароти
Лирика

Автор
Микеланджело Буонароти
Заглавие
Лирика
Тип
стихосбирка
Националност
италианска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Европейска средновековна и ренесансова литература
Жанр
Поезия

Преводач
Драгомир Петров
Език, от който е преведено
италиански
Година на превод
1970
Съставител
Драгомир Петров
Редактор
Светозар Златаров
Редактор на издателството
Николай Бояджиев
Технически редактор
Тома Станкулов
Коректор
Лиляна Малякова, Мария Ждракова
Оформление на корица
Олга и Васил Йончеви

Издател
Народна култура
Град на издателя
София
Година на издаване
1970
Адрес на издателя
ул. Гр. Игнатиев 2-а
Печатница
Държавен полиграфически комбинат Димитър Благоев

Носител
хартия
Дадена за набор/печат
28.VII.1968 г.
Печатни коли
11,5
Формат
76×104/16
Поръчка
№ 1347 ЛГ IV
Издателски №
118 (2434)
Брой страници
184
Тираж
15100
Подвързия
твърда
Цена
2,20 лв.


Съдържание
Поезията на Микеланджело Буонароти от Драгомир Петров — 7
Нощта бленува със закрити взори — 19
La notte, сне tu vedi in si dolci atti (73)
Ценя гранита, спотаил забрава — 19
Grato m’e’l sonno, e piu l’esser di sasso (74)
Давид със прашка — 20
Davide colla fromba (I)
Ако е вярна мъдростта старинна… — 21
Signor, se vero e alcun proverbio antico (2)
Ако и погледа не изповяда… — 23
Se nel volto per gli occhi il cor si vede (30)
Тоз, който част по част света създаде — 24
Colui che ’l tutto fe’, fece ogni parte (3)
Към тебе кой насила ме понася — 24
Chi е quel сне per forza а те mi mena (4)
Каква наслада се таи в цветята — 25
Quanto si gode, lieta e ben contesta (5)
За удара на копие надменно — 27
Del fiero colpo е di pungente strale (32)
Денят с нощта говори и нарежда — 28
El di е la notte parlano е dicono (9)
Тъй както няма хубост — по-искряща — 29
Come cosa non fu giamma’ si bella (8)
Тъй славата над гробниците ляга — 29
La fama tien gli epitaffi a giacere (10)
Гори, обвързва здраво, но е сладка — 29
La m’arde е lega е tiemmi е parm’un zucchero (6)
Лицето ти, синьоре, откроява — 31
Veggo nel tuo bel viso, signor мю (34)
Ако попадне някога дървото — 32
Quand’avvien ch’alcun legno non difenda (13)
От погледа на мойта радост зрака… — 32
Dagli occhi del мю ben si parte е vola (17)
От прелестта нетрайна и смирена — 33
D’un oggetto leggiadro е pellegrino (11)
Горейки, сам — самин оставам в мрака — 33
Sol ю. Ardendo, all’ombr a mi rimango (12)
Тъй както в пергамента и в перото — 35
Siccome nella penna е nell’inchiostro (35)
О, чуй, ти, който жалиш мълчешката — 35
Deh! Serbi, s’e di me pletate alcuna (40)
C оръжието на лета излишни — 35
Non volse morte non ancider senza (41)
Погребан тук, роден бях неотдавна — 37
Qui son sepulto, е poco innanzi nato (42)
Недей плачи, недей очаква вече — 37
Chi qui morto mi piange indarno spera (44)
Без време със съня си ме обгръща — 39
Qui vuol mia sorte ch’anzi tempo i’dorma (43)
Дали живях. Ще питам днес гранита — 39
St fu’ gia vivo. Tu sol. Pietra, il sai (45)
Притискам брачо с хубостта му цяла — 40
Qui serro il braccio е sua belta divina (46)
Aз брачи бях. Ho без душа изгнива — 40
I Fu’ de’ bracci. Е qui dell’alma privo (47)
Живея в грях, погивайки, живея — 41
Vivo al peccato, a me morendo vivo (14)
И под меда любезността безкрайна — 43
Nel dolce d’una immensa cortesia (48)
И разумът от мен се възмущава — 44
La raqion месо si lamenta е dole (21)
Гнева, и низостта. И всяка сила — 45
Ogn’ira, oqni miseria е ogni forza (15)
Дорде към красотата изначална — 45
Mentre c’alla beltà ch’i’ vidi in prima (22)
He винаги вина стипчива крие — 47
Non è sempre di colpa aspra e mortale (60)
О, дух призван, в ръцете ти чудесни — 48
Spirto ben nato, in cu’ si specchia e vede (19)
Кажи, любов, познават ли очите — 49
Dimmi, di qrazia, amor, se gli occhi miei (20)
Ако чукът ми груб, ломящ гранита — 51
Se ’l mie rozzo martello i duri sassi (63)
Лионардо — 52
Lionardo (64)
Тъй както пламъкът расте в двубой — 52
Come fiamma piu cresce piu contesa (67)
Aз знам, че знаеш: идвам с упоение — 53
Tu sa’ ch’i’ so, signor mie, che tu sai (27)
Ако до огъня горях на клада — 55
Qual maraviglia е. Se prossim’al foco (66)
Тоз, който язди нощем в надпревара — 56
Chi di notte cavalca. El di conviene (23)
Да бъде спомен за замаха горд — 56
О сне memoria d’alcun colpo si а (24)
В смъртта си, ако не греша, живея — 57
Vivo della mie morte e, se ben guardo (25)
Живея, ако огън ме изгаря — 57
St vivo plo di chi m’arde е cuoce (26)
Ben mi dove’ con sì felice sorte — 59
Ben mi dove a con si felice sorte (66)
Повярвам ли на твойта вечно жива — 60
St avessi creduto al primo sguardo (28)
Затуй, че c твойта милост a3 живея — 61
Forse perché d’altrui pietà mi vegna (29)
Отблизо и далеч достигам с двете — 53
Ben posson gli occhi mie presso e lontano (71)
Ако жарта бе равна с красотата — 64
Se ’l foco fusse alla bellezza equale (31)
Не знам осанка с мисъл тъй висока — 55
Non posso altra figura immaginarmi (33)
С очите ви aз виждам зрака нежен — 57
Veggio co’ be’ vostr’occhi un dolce lume (75)
Природата е мъдра — не приляга — 68
Ben provvide natura, né conviene (37)
Звезда жестока. Съдия жесток — 68
Crudele stella. Anzl crudele arbitro (38)
Грижовна c друг, към себе си жестока — 69
D’altrui pietoso е sol di s£ spietato (36)
Отгоре слязъл c тленното си тяло — 71
Dal ci el discese. Е col mortal suo. Poi (80)
Даряваш радост. А сълзите пиеш — 72
Se per gioir pur brami affanni е pianti (81)
Че трудно се незримото обича — 73
Che mal si può amar ben chi non si vede (16)
В умиращия да съзра не мога — 73
Non posso or non veder dentr’a chi muore (18)
Живее в нас. А тук лежи под глина — 73
In noi vive. Е qui giace la divina (83)
Високата и нова хубост — горе — 75
La nuova alt a belta. Сне vn ci el terr ei (84)
Като дърво сред огъня разискрен –76
Si come secco — legno in foco ardente (39)
Дали бе светлината възжелана — 77
Non so se s’è la desïata luce (49)
Върнете, o, потоци на очите — 79
Rendete ag li occhi mi ei, o fonte o fiume (88)
Затуй, че Феб нe гърчи, нe увива — 80
Perché Febo non torce e non distende (50)
O, нощ, o, време сладостно и черно — 81
О. Notte. О dolce tempo. Bench& nero (51)
Ако на младост слабата жарава — 83
Se da’ prim’anni aperto un lento е росо (85)
Изцяло дрехата му никой — 84
Non на l’abito intero (53)
И вашето лице във нищетата — 84
In tal misero stato. Il vostro viso (54)
He знам от друго копие ли иде — 84
Ne so, se d’altro stral giammai s’avviene (55)
В очите ви a3 he съзирах скрита –85
Non vider gli occhi miei cos a mortale (52)
Ковачът c жар желязото разстила — 87
Sol pur col foco il fabbro il ferro stende (86)
Художникът he е родил идея — 88
Non ha l’ottimo artista alcun concetto (56)
Тъй както c дялането се възправя — 89
Si come per levar. Donna. Si pone (57)
Тай се в камъка приятел верен — 91
Sì amico al freddo sasso è ’l foco interno (87)
Коя пила хаплива –92
Per qual mordace lima (58)
Ти, дух блажен, със стоплящо старание — 93
Felice spirito. Сне con zelo ardente (59)
Кажи, жена, защо тъй дълготрайна — 93
Com’esser, donna, puo quel ch’alcun vede (89)
За вярна мярка в моето призвание — 95
Per fido esemplo alla mia vocazione (61)
Когато повелителят на всяка — 97
Quand’el ministro de’ sospir mie tanti (62)
Със плът кълчищена. Сърце от сяра — 99
Al cor di zolfo, a la carne di stoppa (90)
Жестоко си, сърце, и си горчиво . — 100
Crudele. Acer bo е dispietato core (7)
От сладък плач в смеха жесток и болен — 101
Dal dolce pianto al doloroso riso (68)
И милостта подобно скръб ще смаже — 103
Non men gran grazia, donna. Che gran dog li a (91)
Какво ти би могла, жена — ю4
Donna, сне puoi (69)
От мен не могат вече пи наслада — ю5
Esser non può già ma’ che gli occhi santi (70)
Понявга може буйното желание — ю7
Ben puo talor col мю ardente desio (92)
Съветва me и моли всичко зримо —
Ogni cosa снт veggio mi consiglia (72)
В покритите места и в кухините —
Ogni van chiuso, ogni coperto loco (76)
Върни деня. Когато бе свободна —
Tornami al tempo. Allor che lenta е sciolta (95)
Тоз, който от небитие направи — 112
Colui сне fece, е non di cosa alcuna (77)
Ако страха си от смъртта — 113
Se ’l timor della morte (78)
Да те съзре във всичко иска взора — 115
Deh, fammiti veder in ooni loco (96)
О, вие, на които са угодни — 116
Beati voi che su nel ciel godete (79)
В годините и в техните обрати –117
Negli anni molti е nelle molte prove (82)
През бурна шир и с лодка уязвима — 119
Giunto è già ’l corso della vita mia (107)
Очите сторих вход за вероломна — 120
I’ fe’ degli occhi porta al mie veneno (93)
Угодното за тебе ми даряваш — 121
Tu mi da’ di quel ch’ognor(a) t’avanza (94)
От върховете c рухналия замък — 121
Dag li alti monti е d’una gran ruin a (97)
Брътвежите на този свят ми взеха — 123
Le favole del mondo m’hanno tolto (110)
Мъжът в една жена — това е бога — 124
Un uomo in una donna, anzi un dio (99)
Роденият към смърт отива — 125
Chiunque nasce a morte arriva (100)
Без теб ли съм, гадина по-презряна — 127
Non è più bassa o vil cosa terrena (111)
Какво ще стане тя подир години — 128
Сне fia dopo molt’anni di costei (98)
О, вий, на този свят отдали вече — 128
Io dico a voi c’al mondo avete dato (101)
Тоз, който листи не желае — 129
Chi non vuol delle fog lie (102)
Ний с теб, любов, сме толкова отдавна — 129
Di te con teco, Amor, molt’anni sono (103)
От тялото досадно разтоварен — 131
Scar co d’un importuna е greve salma (112)
С тегоба и с досада прекомерни — 132
Con tanta servito. Con tanto tedio (105)
O. Боже, младостта зелена ще ли — 132
Non può, Signor mie car, la fresca e verde (106)
Непожеланото желал бих, боже — 133
Vorrei voler, signor. Quel ch’io non voglio (104)
От дни натегнал, с грехове преситен — 135
Са rico d’anni е di peccati pieno (115)
Молитвата ми щеше да е блага — 136
Ben sarien do lci le preghiere mie (114)
Безкрайните ми мисли все греховни — 137
Gl’infiniti pensier mie d’error pieni (108)
От ден във ден, от младостта ми първа — 137
Di giorno in giorno. Insin da’mie’ prim’anni (109)
Боли от нея, ала пак е мила — 139
Mentre m’attrista e duol, parte m’è caro (16)
Ако на моя нрав, и див, и жален… — 140
Se lungo spazio del trist’uso e folle (119)
Под бъбренето сладко на потока — 140
Al dolce mormorar d’un fiumicello (123)
Aз знам добре — една вина тежи ми… — 141
Penso е ben so ch’alcuna colpa preme (113)
Смъртта си знам. Не знам часа си сетен — 143
Di morte certo, ма non gia dell’ora (117)
Не иначе, а тъй снеми изцяло . — 144
Non più per altro da me stesso togli (122)
За повече неща сърцето стене — 145
Di più cose s’attristan gli occhi miei (121)
Понявга щението обещава — 147
S’avvien che spesso il gran desir prometta (118)
Доволни бяха, ho и в скръб смутени — 148
Non fur men lieti che tirbati o tristi (120)
Послеслов — Д. П — 151
Бележки — 153
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Репродуцираните в тази книга факсимилета са избрани и фотографирани от оригиналните ръкописни листове на Микеланджело Буонароти, съхранявани в библиотека .Ватикана", Рим, и библиотека .Лауренциана", Флоренция. Изказваме нашата благодарност на ръководствата на библиотеките за оказаното ни съдействие.

Въведено от
maskara
Създадено на
Обновено на

...

Корици 3

Сканирани страници 15