Лавина
- Заглавие
- Лавина
- Издателска поредица
- Златна колекция XX век №23
- Тип
- роман
- Националност
- българска
- Език
- български
- Категория
- Съвременни български романи и повести
- Жанр
- Съвременен роман (XX век)
- Теми
- Екранизирано, XX век
- Издател
- Дневен труд и 24 часа, Mediasat Group, S. A.
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2005
- Печат
- Отпечатана в Германия
- Други полета
- Книгата се продава само с Дневе Труд или 24 часа
- Носител
- хартия
- Брой страници
- 382
- Подвързия
- твърда с обложка
- ISBN
- 84-9819-116-5
- УДК
- 886.7-31
- Анотация
-
„Никифор вдига сепнат глава. Но от последното място в редицата нищо не може да се направи. По серпентините водачът е нейде високо над него. Сепването на последния се предава като по жица на първия. Водачът се обръща рязко нагоре, после назад към нас и извиква с не свой глас: — Лавина! Този вик дава окончателния тласък. Снегът се заронва отгоре, руква по билото сипест, на криволичещи поточета, зашушва с особен, непознат, студен съсък, повлича все повече снежни вълни, отцепват се цели блокове, огромни ледени плочи, хлъзгат се ребром надолу… И изведнъж…“
Поетесата Блага Димитрова е автор и на няколко романа, между които „Лавина“ (1971 г.) се откроява с разтърсващата драма на сюжета и неочакваната метафоричност на внушенията.
След появата си романът предизвиква смут и тиха паника сред литературните милиционери. Защото надушват, че творението е „опасно“, но не могат схванат откъде идва „опасността“ на посланието.
Авторката, макар и непряко, но съвсем откровено пита: не сме ли ние, българите, една група алпинисти, които ни обединява само катеренето. Трудното (зимно) изкачване, в което всеки трябва да преодолее себе си. И да намери път към общността, към другите.
И още: Кога пада лавината? Кой провокира нейната ярост? Случайно ли връхлита върху нас или всичко е закономерно? Коя лавина — видимата или невидимата — умъртвява завинаги личността? Каква е вечната цена на индивидуалното оцеляване? Трябва ли на доверието да се отвръща с доверие, какъв точно водач е нужен?
Блага Димитрова натрупва недоразуменията сред героите си и те отприщват вътрешната лавина на страстите. И всички несъвместими неща започват заедно да се търкалят към пропастта: падение и величие, сила и слабост, предателство и себеотрицание, бивши приятели и безжизнени тела на бивши неприятели.
Блага Димитрова изповядва литературата като „самопознание на национална, на лична и общочовешка съдба“. За нея Петър Увалиев твърди, че „е възстановила достойнството на Думата“. - Информация за автора
-
Блага Димитрова е родена на 02.01.1922 г. в Бяла Слатина. Завършва класическа гимназия в София (1941 г.) и славянска филология в Софийския университет (1945 г.). В Литературния институт „М. Горки“ в Москва защитава дисертация на тема „Маяковски и българската поезия“ (1951 г.). Дълги години работи като редактор в различни вестници, списания, издателства. Занимава се с преводаческа и обществена дейност, съставя антологии. Народен представител в XXXVI ОНС; вицепрезидент на Република България (1992 г. — 1993 г.). Носител на Хердерова награда (1991г.). Публикува от 1938 г. в различни вестници и списания. Пише поезия, проза, пътеписи. По-важни книги: „До утре“ (стихове — 1959 г.); „Светьт в шепа“ (стихотворения — 1962 г.); „Обратно време“ (стихове — 1965 г.); "Пътуване към себе си " (1965 г.); " Осъдени на любов " (стихове — 1967 г.); " Отклонение " (1967 г.); „Мигове“ (поезия — 1968 г.); „Лавина“ (1971 г.); „Как“ (стихотворения –1974 г.); „Гонг“ (избрана поезия — 1976 г.); „Пространства“ (стихотворения — 1980 г.); „Лице“ (1981 г.); "Лабиринт " (стихотворения 1987 г.); „Между“ (стихотворения 1990 г.); „Нощен дневник“ (стихотворения — 1992 г); ,, Отсам и отвъд ", " Силуети на приятели " (1992 г.); „Знаци по снега“ (1992 г.); Превежда антични автори, писатели от Скандинавия, Полша, Русия. Нейни произведения са филмирани, драматизирани, превеждани на много езици. Умира на 02.05.2003 г.
- Въведено от
- Еми
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Библиографии