Анри Перюшо (1917–1967), вече добре познат на българския читател със своите биографии на френски художници — импресионисти и постимпресионисти, умее да изгражда книгите си като завършени художествени произведения, без да излиза от рамките на фактическия материал.
В „Животът на Реноар“ той разширява канавата на биографичния разказ, майсторски вплита в неговата тъкан нишките на други съдби и събития, обогатява с багри и перспектива картината на една забележителна епоха в историята на новото изкуство.
На фона на тази увлекателна панорама той проследява наглед безбурното, но в същност толкова богато и интензивно творческо развитие на Реноар, като анализира със симпатия и проникновение неговите етапи и перипетии.
Съдържание
Към читателя / 5
Първа част. Фонтанът на невинните. (1841–1870)
I. Лиможки порцелан / 7
II. Групата / 17
III. Пот-а-Фльор / 42
Втора част. Непримиримите. 1870–1879
І. Улица Сен Жорж / 51
II. „Мулен дьо ла Галет“ / 68
III. Розите на Варжмон / 95
Трета част. Алина. 1880–1889
I. Закуска на гребците / 115
IІ. Банята на нимфите / 137
IІІ. Портокаловите дървета в Симиез / 157
Четвърта част. Радостта от живота. (1889–1903)
I. Отдихът / 171
ІІ. Развалините на Ангкор / 182
IІІ. Средиземноморие / 209
Пета част. Venus Victrix — Венера Победителка. 1903–1910
І. Маслиновите дървета в „Колет“ / 223
ІІ. Недъгавият с лъчезарните ръце / 241
IІІ. Вечното лято / 257
