Стоян Каролев
Жрецът воин • том 1

Съдържание

Необходими предварителни думи … 7

Глава първа. Уводна
Особената съдба на Пенчо Славейков в историята на българската литература. Противоположни характеристики и оценки на неговата личност и неговото творчество; причините. Многоликост и противоречивост в мироглед, светоотношение и литературна дейност; източници и характер на противоречивото многообразие. Възхвала на противоречията и копнеж за единство … 11

Глава втора
Ранният Славейков. Обществено-политически възгледи, жизнена философия, естетика. Фактори за тяхната основна прогресивно-реалистична насоченост … 32

Глава трета
Ранният Славейков, зараждане на идейно-художественото и стиловото многообразие в поезията му. Индивидуалистично-скептични идеи и мотиви в мироглед и творчество и техните извори. Воля за живот. Страдание и самота … 57

Глава четвърта
В Германия. Разширяване на културните хоризонти и засилване на индивидуалистично-естетските мирогледни тенденции. По-нататъшно развитие на тези тенденции в България. Разочарование от обществената действителност. Социално-психологически предпоставки и източници на прославата на самотата и красотата. Романтични творчески пориви и идеи за естетическо превъзмогване на действителността и вътрешен покой … 76

Глава пета
Идеи и патос за „пълно“ освобождение на личността. Борба срещу филистерския морал, религията и църквата. Омразата, презрението, светата злоба — оръжия в тази борба. Култ и поетическа прослава на независимата и духовно силна личност … 90

Глава шеста
Отражението на идеите и патоса за „пълно“ освобождение на личността върху обществено-политическите възгледи на Пенчо Славейков. Отношение към царе, „властители“ и техните помощници; към държавата и политиката изобщо. Пренасяне борбата срещу социалните злини на чисто морална плоскост. Конфликтите между ярката, духовно извисена личност и „тълпата“. Различното съдържание на понятието „тълпа“ у Славейков. Блянът за пълна индивидуална свобода, мирогледният естетизъм и отношението към марксизма, социалистите и революционерите от Възраждането. Отхвърляне властта на авторитетите. Дръзновение, самочувствие, смелост и бунт против обективността и скромността … 107

Глава седма
Култ към свободното поетическо самоизявяване и към чуждата ярка творческа индивидуалност. Взаимовръзките между двата „култа“. Творбата — преди всичко „откровение на индивидуалитета на художника“. Индивидуална субективност и творческа оригиналност. Отношение към мирогледа в художественото творчество. Мироглед и поглед върху живота. Възгледите на Славейков за тенденциите в литературните произведения. Тенденция и патетичност. Изневяра на принципите за антитенденциозност. Скептично отношение към школи и направления. Проблемите поет — общество, поет — политика. Временно и вечно, социално и психологическо в поезията. Борба за естетическо „самосъзнание“. Проблемът изкуство — публика … 135

Глава осма
Социалнопсихологически предпоставки за философията и естетиката на Пенчо Славейков. Обективни условия за антипатетичност в естетически възгледи и поезия. Литературната критика през онова време за конфликта между поета и обществото и начините на неговото превъзмогване. Влияние на П. П. Славейков върху младите … 168

Глава девета
Кръгът „Мисъл“. Пенчо Славейков — централна фигура. Авторитетът му пред другите. Сходни черти в жизнена философия, естетика и творчество у четиримата. Индивидуалният израз на общата идея-блян за пълна духовна свобода и вярност към своето „A3“. Характерът на жизнерадостта, постигната по пътя на „свой разум и своя воля“. Обществено-политически възгледи и развитието им. Сходства и различия. Конфликтите на „избраната личност“ със средата и обществото. Самота и преклонение пред красотата. Търсене на нова „религия“. Отражението на култа към духовната свобода и индивидуалната самобитност върху естетическите разбирания. Против „тенденциозното“ гражданско изкуство. Влияние на немските неокантианци. Психологизъм и нравствен патос на направлението „Мисъл“. Идеята за естетическо „самосъзнание“. Сп. „Мисъл“ и кръгът „Мисъл“. Взаимоотношенията в „кръга“ … 177

Глава десета
Естетическият спор „Мисъл“ — Вазов, Славейков — Вазов. Фактически данни. Извори и двигатели на спора. Решаващата роля на естетическите възгледи и творческите наклонности. Относителната „правда“ на спорещите. Двубой, роден от времето, от обществено-културното развитие на страната … 249