Стоян Каролев
Жрецът воин • Том 2

Автор
Стоян Каролев
Заглавие
Жрецът воин
Заглавие на том
Том 2
Тип
монография
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Литературознание

Редактор
Димитър Кирков
Художник
Богдан Мавродинов
Технически редактор
Ронка Кръстанова
Рецензент
Атанас Василев Натев, Иван Александров Цветков
Коректор
Кръстина Денчева

Издател
Издателство „Наука и изкуство“
Град на издателя
София
Година на издаване
1976
Печатница
„Александър Пъшев“ — Плевен

Носител
хартия
Литературна група
III-8
Дадена за набор/печат
6.VIII.1975 г.
Излязла от печат
30.VI.1976 г.
Печатни коли
21
Издателски коли
19,59
Формат
16/60/84
Номер
82 Б-3
Издателски №
22351
Брой страници
334
Тираж
7112
Подвързия
твърда с обложка
Цена
2,72 лв.


Съдържание
Глава първа
        Философско-естетически явления и течения в Европа на синора на двата века. Родство с идеите на П. П. Славейков. Влияние. „Индивидуализацията“ на нравствения закон според Фолкелт. Индивидуалистични идеи за освобождение на личността: Макс Месер, Кнут Хамсун и др. Книгата на Лебон „Психология на народите и масите“. Херман Бар и недоверието към школи и течения. Култ към настроенията — Едгар Щайгер. Индивидуалистично и антибуржоазно в естетическите възгледи и художествения патос на Оскар Уайлд. Сходства с Пенчо Славейков. Въздействие. Различия. Основната тенденция във възгледите на Славейков върху проблема изкуство — живот … 5
Глава втора
        Преливане на естетизма и индивидуализма в модернизъм и декадентство. Пенчо Славейков и модернистите-декаденти. Допирни точки и съществени отлики. Славейков и националното в изкуството; Славейков и народното творчество. Другите от кръга „Мисъл“ по тези проблеми. Привързаността към принципите на реалистичната поетика и идеята за свобода на творческата индивидуалност. Средищното място на Пенчо Славейков между критическите реалисти и символистите … 31
Глава трета
        Пенчо Славейков и Хенрик Ибсен. Фактически данни за интереса на нашия поет-критик към „Северния бард“. Идеята за вярност на себе си у двамата и нейните социално-психологически предпоставки. „Освобождението на духа“ и проблемът личност — общество. Култът към самостоятелната, силна и независима личност и конфликтите между нея и средата, „мнозинствотО“, държавата. Вярност на себе си и нравствен дълг. Нравствен патос и аполитичност … 48
Глава четвърта
        Някои по-ранни „източници“ на принципа за „вярност на себе си“: С. Киркегор, немските романтици. Киркегоровата идея за „избор на себе си“. Волята като създател на личността. Страстният стремеж към безгранична свобода на личността и на твореца у романтиците. Идеята за вечното движение и изменение. Романтическата ирония. Романтичното в естетическата позиция на П. П. Славейков в антологията „На острова на блажените“. Още веднъж за естетизма в светосъзерцанието на Славейков. Неоромантичното у него … 74
Глава пета
        Пенчо Славейков и неокантианците. Интересът на поета-критик към Йоханес Фолкелт, Личността на Фолкелт, подходът му към научните проблеми. Естетиката му. Изкуството — „съществено преобразяване на природата“ и „създаване на нов свят“. „Човешки значителното“ — Предмет и цел на изкуството. Естетическото съзерцание. Изкуството — „чиста форма“. Противоречия и „антиномии“. Изкуство и нравственост. Нравствено въздействие и художествено наслаждение. Идеята за „красива нравственост“. Против тенденциите. Естетико-мирогледно въздействие върху П. П. Славейков: подтици, получени от Фолкелт за поезия от „другия бряг“. Доколко Славейков е ученик на Фолкелт. Естетическата система на Конрад Ланге. Целта на изкуството — естетическа наслада чрез художествена илюзия и „съзнателна самоизмама“. Формализмът на Ланге и антиформализмът на Славейков. Интересът на поета към възгледите на Ланге за емоциите в поетическото творчество. Въздействие на Ланге върху Славейков … 84
Глава шеста
        Пенчо Славейков и Фридрих Ницше. Многопосочни интереси на българския поет-критик към немския „философ-поет“. Самопризнания и самопреценки. Влиянието на Ницше върху художници и мислители от разни страни в миналото. Причини. Ницше като стилист и художник. „Съчетаване“ на философия и поезия. Отхвърляне монизма и прослава на противоречията. Въздействие върху Славейков. Против „теоретическото съзнание“ и системите. „Философията на живота“ и нейното отношение към логиката, познанието и истината. „Волята за власт“ — „основен закон и най-дълбока същност на битието“. Прослава на самотата и страданието, на духовната сила и твърдост, на смелостта и действеното начало. Против умереността и скромността, против покорството и смирението. Идеята за вечното възвръщане. Възхвала на жизнерадостта. Против църквата, религията, свещениците; против държавата. Омраза и презрение. Бойко Раздяла и Фридрих Ницше. Отношение към „тълпата“, обикновените хора, народа. Идеята за свръхчовека и нейният отзвук у Славейков. Борба срещу морала, нравствените ценности и критерии в името на „живота“ и „освобождението“ на човека. Индивидуализъм и йерархия. Апология на аристокрацията. Отгласи на Ницшеви идеи у Славейков. „Индивидуализацията“ на тези идеи … 121
Глава седма
        Антиницшеанство и антииндивидуализъм в мироглед и творчество. „Сън за щастие“, „Бойко“, „Запустение“ и други творби от тази гледна точка. Просветителство. П. П. Славейков и руската литература. Отношението му към Тургенев, Короленко, Чехов, Горки и други писатели. Статиите му за Толстой и Пушкин. Хуманистичното и реалистично въздействие на руската литература върху Славейков … 179
Глава осма
        Пенчо Славейков и Гьоте. Гьотевата лирика — творческа школа за Славейков. Гордостта на ученика. Намиране себе си чрез учителя. Хармонията и пътят към нея. Култът на Гьоте към „продуктивността“. Сила на духа. „Гьотевското“ у типични Славейкови герои. Гьоте и модерните идеи за вярност на себе си. „Правилно е това, което ми съответствува“. За свободно и органично изявяване. Смелостта да се отдаваш на впечатленията. Творческата индивидуалност — „висшето в изкуството“. Другата страна на човешката природа и таланта. Същността наличността. Необходимост от намиране и овладяване на тази същност. Изявяване и развитие на личността чрез усвояване на „външния свят“. „Всички ние сме колективни същества.“ Гьоте — диалектик. Диалектиката като извор на хармония. Диалектическото в светоотношението на П. П. Славейков. Доколко Славейков следва Гьоте. Драмата на „Ваймарския мъдрец“ и нейната историческа обусловеност. Заветът на писателя. Реално и идеално в изкуството … 198
Глава девета
        Пенчо Славейков и Хайнрих Хаине. Всестранен интерес и духовна близост. Хайне — „модерен човек“. „През моето сърце мина великата световна пукнатина.“ Славейковата трактовка на Хайневата многоликост и противоречивост. Иронията на Хайне. Извори. Същност. Диалектика и ирония. Славейков — почитател и ценител на Хайневата ирония. Родство. Въздействие. Диалектически поглед и волно-асоциативен стил. Сходство на натюрели и творческо влияние. Хайне — „борец за освобождението на човешкия дух“. „Елинизмът“ на Хайне и Славейков. Близост и различия в обществено-критическия патос на двамата. Последователността на великия ироник: „неизменна привързаност към демократическите идеи на революцията“. Хайнрих Хайне в жизнения и творческия подвиг на Пенчо Славейков … 243
Глава десета
        Културно мисионерство. Сред книгите. В храма на Мелпомена. Славянският събор. Изгнание. „Последният хълм“ … 299

Въведено от
zelenkroki
Създадено на
Обновено на

Източници
Сканове, OCR и DjVu: remark
...

Сканирани страници