Хаяши Кьоко
Площадката на празненствата

Автор
Хаяши Кьоко
Заглавие
Площадката на празненствата
Други автори
Нели Чалъкова (предговор)
Тип
сборник повести, документална повест
Националност
японска (не е указано)
Език
български
Категория
Мемоари
Жанр
Съвременна проза (XX век), Документална проза, Мемоари
Теми
XX век, Втора световна война, Япония

Преводач
Нели Чалъкова
Език, от който е преведено
японски
Година на превод
1980
Редактор
Рашко Сугарев
Художник
Христо Алексиев
Художествен редактор
Красимира Деспотова
Технически редактор
Цветанка Николова
Рецензент
Ефрем Каранфилов
Коректор
Димитър Матеев

Издател
Държавно военно издателство
Град на издателя
София
Година на издаване
1980
Печатница
Печатница на Военното издателство
Други полета
Пълни авторски права: Нели Чалъкова, преводачка, 1980 / с/о Jusautor, Sofia.

Техн. поръчка №: 196.

Носител
хартия
Литературна група
VI/566
Дадена за набор/печат
11. VIII. 1980 г.
Подписана за печат
1. XII. 1980 г.
Печатни коли
8,75
Издателски коли
7,35
УИК
7,06
Формат
84×108/32
Код / Тематичен номер
24/95366/5637-78-80
Номер
Ч-З
Поръчка
№ 57
Брой страници
140
Тираж
5 130
Цена
0,87 лв.

УДК
895.6-32

Анотация
Тази книга на японската писателка Хаяши Кьоко представлява развълнуван разказ за събитията, последвали първия атомен взрив над Нагасаки. Повестта е монолог за ужасите, сполетели мирното население, за бавната смърт на много и много хора, за продължилата агония и тежките последствия от лъчевата болест, тъй дълго продължили и след трагичния 9 август 1945 година.
Ала каквито и да са последствията, с целия им ужас, тази книга ни напомня, че всички описани страдания са нищо в сравнение с възможните нови, чийто размер би бил и чудовищен.
Информация за автора
Хаяши Кьоко е родена през 1930 г. в Нагасаки. Получава образование в родния си град. Понастоящем се занимава с литературна дейност.
Повестта „Площадката на празненствата“, написана в памет на жертвите на Нагасаки, е седмото нейно произведение. Ужасите на атомната бомбардировка и страданията доминират в творчеството на писателката. Много вълнуващи страници в японската литература са посветени на трагедията на Хирошима и Нагасаки, но особено силно въздействие оказват произведенията, написани от очевидци на събитията от 1945 г., както е случаят с Хаяши, запазила в себе си за цял живот страшния спомен. По думите на Хаяши, нейните книги са опит да се освободи от тежестта му, споделяйки го с хората, но опит неуспешен — от този кошмар човек не може да избяга.
Мисълта за написването на повестта „Мàцури-но ба“ се зародила, когато през 1968 г. по време на олимпийските игри писателката гледала по телевизията предаване за празничните веселия на „Сейнен-но хироба“ („Площада на младостта“). Те възкресили в паметта на Хаяши спомена за друга бетонна площадка, на която на 9 август 1945 г. нейните съученички се били веселили за последен път в живота си.
Както споделя писателката, ужасите на този ден я преследват постоянно, не я оставят и днес на спокойствие. Тя често вижда насън атомния взрив, но мъртвите й приятели не я посещават в съня й. На тяхното място тя вижда себе си, сгърчена в предсмъртно страдание — те не се появяват в нейните сънища, защото тя самата се превъплъщава в тях. На тези мъртви свои приятели Хаяши посвещава повестта „Мàцури-но-ба“.
Както „Мàцури-но ба“, така и втората повест „Наджа?-мòнджа-но цурà“ („Кукла с изпитателен поглед“) въздействува силно с пълната достоверност на описваните събития, предадени със своеобразен стил, присъщ на творческия почерк на Хаяши. Произведенията й обхващат широк диапазон на чувствата, съчетавайки суровостта и лаконичността на сухия текст на документа със задъхана емоционалност. Писателката ту се доближава до описваните събития, ту се отдалечава от тях във времето, нарушавайки хронологическата последователност, за да ги погледне и преосмисли през очите на нашите съвременници.
Хаяши не се занимава с активна политическа дейност. Но дори при нейната формална политическа неангажираност произведенията й убедително разкриват стремежа на обикновените японци, на всички съвременници на трагичните събития от 1945 г. и техните потомци към мирен живот, над който не тегне заплахата от нова война. Не случайно премията „Акутагава“ — най-високата литературна премия в Япония — беше присъдена на повестта „Мàцури-но ба“ през 1975 г., когато Япония отбеляза траурна годишнина — 30 години от бомбардировката над Хирошима и Нагасаки. Резонансът на това литературно събитие сред японската общественост доказа, че времето не е изличило спомена за жертвите от съзнанието на японския народ.
Писателката не излиза с открит призив към борба против силите на войната, но нейните произведения с една толкова характерна за японските литературни традиции дискретност и ненатрапчивост подбуждат към активна намеса в това, което става около нас в името на живота и мира. Максималната автентичност на тези изстрадани книги, човечността, искреността помагат на Хаяши да намери път към сърцата на читателите.
Както героите на повестта размисъл „Мàцури-но ба“, така и Такако, на която е посветена повестта „Наджа?-мòнджа-но цурà“, не са плод на творческото въображение на писателката, а реални хора, съществували в действителност, чиято мъченическа смърт никога не трябва да потъва в забвение, за да няма продължение трагедията на Хирошима и Нагасаки.
Нима може някой да остане равнодушен пред скръбната молитва на Хаяши Кьоко: „Моля се с цялата си душа: оставете ни нас — хората — да умираме с човешка смърт!“*
[* Относно спомените на Хаяши Кьоко са използувани нейни интервюта в литературната периодика (списанията „Гундцо“, „Бунгаккай“ и др.). Последната реплика е по интервю в „Бунгаккай“.]

ОТ ПРЕВОДАЧКАТА
Съдържание
Площадката на празненствата / 7
Кукла с въпросителен поглед / 69
Надгробие за двама / 107

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на

Източници
Националност: японска —
https://en.wikipedia.org/wiki/Kyoko_Hayashi
Връзки в Мрежата
Библиографии
Промени
...

Сканирани страници