Йохан Хьойзинха
Homo ludens

Автор
Йохан Хьойзинха
Заглавие
Homo ludens
Подзаглавие
Изследване на игровия елемент на културата
Други автори
Исак Паси (встъпителна студия)
Тип
научен текст
Националност
холандска
Език
български
Категория
Антропология и етнология
Жанр
Антропология, История, Културология
Теми
Теория на игрите

Преводач
Злата Техова
Език, от който е преведено
холандски
Година на превод
1982
Редактор
Лоте Маркова
Художник
Любомир Михайлов
Художествен редактор
Тотко Кьосемарлиев
Технически редактор
Теменужка Хаджииванова
Рецензент
Исак Паси
Научен редактор
Исак Паси
Коректор
Лиляна Добринова

Издател
Издателство „Наука и изкуство“
Град на издателя
София
Година на издаване
1982
Печатница
Печатница „Александър Пъшев“, Плевен
Други полета
Пълни авторски права: 1974 H. D. Tjeenk Willlnk bv. / Злата Димитрова Техова превод, 1982 / Исак Соломон Паси, встъпителна студия / с/о Jusautor, Sofia

Носител
хартия
Литературна група
II-2
Дадена за набор/печат
31.VIII.1982
Подписана за печат
15.XII.1982
Излязла от печат
30.XII.1982
Печатни коли
15,50
Издателски коли
14,46
УИК
15,28
Формат
16/60/84
Код / Тематичен номер
02/9531222311/0430-11-82
Номер
301
Издателски №
25149
Брой страници
248
Подвързия
мека
Цена
2,01 лв.

УДК
301.19(09), 008

Анотация
Homo ludens предлага една от най-оригиналните концепции в съвременната философия на историята и философия на културата. Тя търси единния източник на такива различни и разнообразни човешки дейности като език, закон, война, познание, поезия, философия, изкуство и изобщо цивилизация в нагона (или подтика) към игра и в играта и игроподобното иска да открие първичния източник на много от феномените на духовната и материалната култура.
Съдържание
HOMO LUDENS ЛИ Е ЧОВЕКЪТ? — Исак Паси / 5

ПРЕДГОВОР — ВЪВЕДЕНИЕ / 23

I. СЪЩНОСТ И ЗНАЧЕНИЕ НА ИГРАТА КАТО КУЛТУРНО ЯВЛЕНИЕ / 25

Играта: едно основно понятие и една функция, изпълнена със съдържание — Биологическите основи на играта — Обясненията не са изчерпателни — „Забавността“ на играта — Да играеш: една дейност на духа — Играта като културна величина. — Културата на „sub specie ludi“ — Играта: една много независима категория — Играта се намира извън всички останали категории — Игра и красота — Играта: свободно действие — „Само“ игра — Едно незаинтересовано действие — Играта, ограничена във време и пространство — Игрово пространство — Играта създава ред — Напрежение — Правилата на играта, изцяло задължителни — Силата на играта при създаване на групировки — Премахване на ежедневието — Борба и представление — Свещената игра осъществява това, което се представя — Тя подкрепя космическия ред, понеже го изобразява — Концепцията на Фробениус относно култовата игра — Пътят от емоция до свещена игра — Недостатъка в обяснението на Фробениус — Игра и святост — Платон нарича свещения фактор една игра — Свещеното място, едно игрово пространство — Празненство — Свещеното действие: формално една игра — Игровото душевно състояние и посвещението — Степента на сериозност на свещените действия — Неустойчивото равновесие между посвещение и игра — Вяра и игра — Вярата на децата и вярата на диваците — Играна метаморфоза — Сферата на примитивната вяра — Игра и религиозна тайнственост.

II. КОНЦЕПЦИЯ И ИЗРАЗ НА ПОНЯТИЕТО ИГРА В ЕЗИКА / 52

Понятието „игра“ не е равнозначно във всички езици — Общото понятие „игра“ се осъзнава късно — Понятието „игра“ съдържа понякога много думи — Думите за игра в гръцкия език — И състезанието е една игра — Думите за игра в санскритския език — Думите за игра в китайски език — Думите за игра в езика на блакфут — Различия в разграничаването на понятието игра — Изрази на игра в японски език — Японската концепция за живот в игрови форми — Семитските езици — Латински и романските езици — Разпространението и разводняването на понятието „игра“ — Да играеш и да се бориш — Смъртоносната игра — Жертвената игра и танц — Играта в музикално значение — Играта в еротично значение — Думата и понятието „сериозност“ — Сериозността: едно комплементарно понятие — Играта е първично и примитивно понятие.

III. ИГРАТА И СЪСТЕЗАНИЕТО — ФАКТОРИ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА КУЛТУРАТА / 69

Културата като игра, не културата от игра — Само обществената игра е плодоносна за културата — Антитетичната игра — Културната стойност на играта — И сериозното състезание остава игра — Основна е самата победа — Причината не е прякото желание за власт — Награда, ставка, печалба — Смелост, шанс, обзалагане — Печелене чрез измама — Залог, урегулиран пазарлък, застраховка — Антитетичният състав на древното общество — Култ и състезание — Старите китайски празници на сезоните — Агоналната структура на китайската цивилизация — Изходът от играта определя хода на природата — Свещеното значение на играта на шанс — Потлач — Състезание по унищожаване на собственото имущество — Потлач: една борба за чест — Социологическите основи на явлението потлач — Потлач: една игра — Играта за чест и слава — Кула — Чест и добродетел — Древното понятие за добродетел — Добродетел и благородство — Сатирични турнири — Престиж чрез сравняване на богатство — Стари арабски борби за чест — Мофакхара — Монафара — Гръцката и старогерманската сатирична борба — „Сравняването на мъжете“ — Гели и Габ — Габер, като светска игра — Агоналната епоха според концепцията на Еренберг — Гръцкият агон в етнологически контекст — Римски „ludi“ — Значението на агона — От състезателната игра към култура — Отслабване на агоналната функция — Обяснението се съдържа в игровото качество.

IV. ИГРА И ПРАВОСЪДИЕ / 98

Съдебният процес като състезание — Съдът и игровото пространство — Правосъдие и спорт — Правосъдие, оракул и игра на шанс — Предсказване на съдбата — Везните на правосъдието — Дике — Съдба и шанс — Божият съд — Състезание за правота — Състезание за булка — Съдебният процес и обзалагане — Съдебният процес като борба с думи — Ескимоската борба по биене на барабани — Състезание в обиди и пледоария — Старите форми на пледоарията — Ненужно оспорваният и игрови характер.

V. ИГРА И ВОЙНА / 109

Организираната битка е една игра — В каква мярка е войната, агонална функция — Древната война е преди всичко едно състезание — Двубоят преди или по време на битката — Двубоят на царете — Правният двубой — Личният дуел — И дуелът е агонална присъда — Древната война е свещена и агонална — Облагородяването на войната — Войната като състезание — Момента на благородство — Любезности спрямо врага — Определянето по взаимно съгласие на датата на битката — Pinto d’honneur и стратегически преимущества — Церемония и тактика — Неспазване на ограниченията — Игровият елемент в международното право — Описания на героични съдби — Ръскин за войната — Културната стойност на рицарският идеал — Игра на рицарство.

VI. ИГРА И МЪДРОСТ / 126

Състезанието по мъдрост — Познаване на светите неща — Състезанието по гатанки — Космически гатанки — Сакралната мъдрост като произведение на изкуството — Гатанката и реколтата — Гатанка за оцеляване — Дуел от въпроси за спасяване на живот — Природата на решенията — Забавление и предана доктрина — Александър и гимнософистите — Диалог от въпроси — Въпросите на крал Менандър — Дуел с гатанки и катехизъм — Въпросите на император Фридрих II — Гатанки и философия — Характерът на гатанката на древната философия — Мит и философия — Космосът като борба — Космическият процес като съдебен процес.

VII. ИГРА И ПОЕЗИЯ / 139

Сферата на поезията — Поезията: витална функция на културата — Vates —Поезията е родена в игра — Обществената поетична игра — Инга Фука — Пантун — Хай-Кай — Формите на поетичната борба — Les Cours d’amour — Поетични изпитания — Импровизация — Доктрини в поетична форма — Юридически поетични текстове — Поезия и право — Поетичното съдържание на мита — Може ли митът да е сериозен? — Митът представлява един игрови етап в културата — Тонът на Новата Еда — Всички поетични форми са игрови форми — Поетични мотиви и игрови мотиви — Упражняване на поезия в състезание — Поетичният език е игрови език — Поетичната метафора и играта — Поетична забуленост — Лириката е по своему неясна.

VIII. ФУНКЦИЯТА НА ВЪОБРАЖЕНИЕТО / 150

Олицетворяване — Родоначалният гигант — Дали някога олицетворяването е било изцяло сериозно? — Схоластична алегория или примитивна концепция? — Абстрактни фигури — Бедността при св. Франциск — Идейната, стойност на средновековните алегории — Олицетворяването, като общ начин на живот — Хора и богове с външност на животни — Елементите на поезията са игрови елементи — Лиричното преувеличение — Прекомерното — Драмата като игра — Агоналният произход на драмата — Дионисиевата атмосфера.

IX. ИГРОВИ ФОРМИ НА ФИЛОСОФИЯТА / 166

Софизмът — Софистът и човекът-чудо — Значението им за древногръцката култура — Софизъм: една игра — Софизъм и гатанка — Произходът на философския диалог — Философи и софисти — Философия: игра на младостта — Софисти и ретори — Темите на реториката — Диспут — Средновековен диспут — Придворната академия на Карл Велики — Училищата от дванадесети век — Абелар като оратор — Игровата форма на училищната дейност — Епохата на полемиките.

X. ИГРОВИ ФОРМИ НА ИЗКУСТВОТО / 177

Музика и игра — Игровият характер на музиката — Липсата на ценене на музиката — Музика: душевна отмора — Аристотел за природата и стойността на музиката — Подражателният характер на музиката — Цененето на музиката — Социалната функция на музиката — Състезателният елемент в музиката — Танцът е игра в чист вид — Музикални изкуства и художествени изкуства — Ограниченията в изобразителното изкуство — Прекалено малко място за игровия фактор — Свещеното качество на произведенията на изкуството — Състезателният фактор в изобразителното изкуство — Художественото произведение, като литературен мотив — Дедал — Опит и гатанка — Състезание в реалност — Състезание в изобразителното изкуство — Полезност или игра?

XI. ЦИВИЛИЗАЦИИ И ЕПОХИ SUB SPECIE LUDI / 192

Игровият фактор в късните цивилизации — Същността на римската култура — Древният елемент в римската цивилизация — Римската държава върху примитивни основи — Елементи на корупция в цивилизацията на Римската империя — Идеята за Римската империя — Хляб и игри — Public spirit или potlatch spirit? — Остатъци от древния игрови фактор — Игровият елемент на средновековната култура — Игровият елемент на ренесансовата култура — Тонът на Ренесанса — Хуманистите — Игровото съдържание на барока — Облеклото в седемнадесети век — Перуката — Пудрата, буклата и опашката — Рококо — Игровият фактор в политиката на осемнадесети век — Духът на осемнадесети век — Изкуството на осемнадесети век — Игровото съдържание на музиката — Романтизъм и сантиментализъм — Романтизмът се ражда в игра — Нивото на сериозност на приетите жизнени идеали — Сантиментализмът е сериозност и все пак игра — Сериозността преобладава в деветнадесети век — Намаляване на игровия елемент — Облеклото в деветнадесети век — Женското облекло — Сериозността на деветнадесети век.

XII. ИГРОВИЯТ ЕЛЕМЕНТ В СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА / 213

Съвременност: еластичен термин — Спорт — Организираната спортна дейност — Спортът напуска сферата на спорта — Неатлетичните игри, като спорт — Бридж — Дейността на деловите хора приема някои игрови черти — Рекорди и състезание — Игровият елемент в модерното изкуство — Повишеното ценене на изкуството — Загубата и печалбата за фактора игра в изкуството — Игровото съдържание на модерната наука — Игрови научни тенденции — Игровото съдържание на обществения и политически живот — Пуерилизъм — Юношеският дух пее своята победа — Пуерилизъм не е едно и също с игра — Игровото съдържание на политиката — Игрови парламентарни обичаи — Политически партии — Международна политика — Международно право и игрово правило — Състезателният фактор в съвременната война — На пръв поглед: Изчезване на игровия елемент — Войната: една игра? — Игровият елемент е задължителен — Дали всичко човешко е игра? — Моралът като пробен камък — Заключение.

БЕЛЕЖКИ НА АВТОРА / 232
Бележки за изданието, от което е направен преводът
HOMO LUDENS
Proeve ener bepallng van
het spelelement der cultuur
door
J. Huizinga
zesde druk

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на

Връзки в Мрежата
Библиотеки Библиографии
...

Други корици

Сканирани страници