Известно е мнението за Карел Чапек като един от създателите на съвременната научна фантастика. Но това определение би било неясно, ако неговото новаторство не се търси в приноса, който внася в развитието на чешката литература. И то особено в областта на романа. Съдържащите се в този том романи на Чапек изразяват новото, което въвежда в чешката проза, а и в световния литературен процес. „Фабрика за абсолют“ и „Кракатит“ са писани почти едновременно — в началото на двадесетте години. В тях е отразено на широк обществено-исторически фон силното впечатление на Чапек от едно от великите открития на епохата — разпадането на атома. Той оценява този факт и като философ, търсещ връзката между структурата на материята и строежа на обществото. Докато във „Фабрика за абсолют“ са показани невижданите измерения и неподозираните качества на творческото откритие, то в „Кракатит“ е очертан образът на Откривателя, чиято сложна житейска участ е не по-малко драматична от случилото се с откраднатия чудовищен експлозив. Така с една рядка ерудиция, постоянен творчески интерес към художествения и научен експеримент и винаги загрижен за съдбата на хората, Чапек навлиза в чешката литература. В нея той създава своите неповторими, почти напълно земни и същевременно необикновени светове.
Подобно на „Фабрика за абсолют“ и „Война със саламандрите“ излиза като подлистник на популярния чехословашки вестник „Лидове новини“ през периода 21. IХ. 1935 до 12. I. 1936. Близостта им освен от формата е подкрепена до известна степен и от основната идея, но като художествено постижение „Война със саламандрите“ е много по-голямо. Чапек оборва схващането за съществуването на „паралелни“ цивилизации, едната от които да е основана на жестокост и експлоатация. Предупреждението е насочено не срещу техническия напредък, а към надигащата се фашистка опасност. Чапек категорично се обявява срещу приемането на неговия роман за утопия. В предговора към книгата той пише, че „това не е утопия, а нашето днес“. Чрез сложната художествена структура Чапек внася много ново в темата за небикновените същества, позната отдавна в литературата. Но той не желае да се върне към старите утопични възгледи. С проникновението на голям писател и последователен хуманист сред пъстрото многообразие на сътворения, реален и фантастичен свят, Чапек открива най-важния въпрос за човешката цивилизация — опасността от война. С патоса на философ той размишлява и иска да разбере на всяка цена причините, които при съдбоносното стечение на обстоятелствата могат да причинят гибелта на планетата.
Наблюдавайки Европа в навечерието на Втората световна война и воден от логиката и прозрението си на писател и общественик, той изгради налагащото се впечатление, че не е възможна пасивна позиция в надигащия се грандиозен двубой.
Съдържание
Литературна галатика, създадена със силата на разума и таланта — Иван Павлов / 5
Завръщането на прорицателя Хермотимос — преведе Маргарита Кюркчиева / 11
Стъпката — преведе Маргарита Кюркчиева / 15
Изкушението на брат Транквилус — преведе Маргарита Кюркчиева / 20
ФАБРИКА ЗА АБСОЛЮТ — преведоха Светомир и Ясен Иванчеви / 23
Не мога да мълча — преведе Маргарита Кюркчиева / 141
КРАКАТИТ — преведоха Светомир и Ясен Иванчеви / 145
ВОЙНА СЪС САЛАМАНДРИТЕ— преведе Лилия Георгиева — Левенсон / 377
Защо написах „Война със саламандрите“ — преведе Маргарита Кюркчиева 539
Бележки
Информацията за анотацията е копирана от съответните части от „Литературна галатика, създадена със силата на разума и таланта“ от Иван Павлов (предговор) на стр. 5–10.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Bratři Čapkové
Krakonošovà zahrada, Zàřivé hlubiny a jiné prózy, Juvenilie,
Československý spisoratel, Praha, 1957;
Karel Čapek
Tovàrna na absolutno, Аventium, Praha, 1926;
Krakatit, Československý spisovatel, Praha, 1972;
Vàlka s mloky, Statní nakladateletvi kràsné literatury a uméni 1965;;
F. Buriànek
Karel Čapek, Melantrlch, Praha, 1978
