Елио Виторини
Човеци и нечовеци

Автор
Елио Виторини
Заглавие
Човеци и нечовеци
Издателска поредица
Библиотека „Книги за всички“ №82
Други автори
Енчо Мутафов (послеслов)
Тип
роман
Националност
италианска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Съвременни романи и повести
Жанр
Съвременен роман (XX век)
Теми
Европейска литература, XX век, Втора световна война, Неореализъм

Преводач
Божан Христов
Език, от който е преведено
италиански
Редактор
Виолета Даскалова
Художник
Александър Поплилов
Художествен редактор
Васил Йончев
Технически редактор
Радка Пеловска
Рецензент
Виолета Даскалова
Коректор
Лидия Стоянова

Издател
Издателство „Народна култура“
Град на издателя
София
Година на издаване
1972
Адрес на издателя
ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а
Печатница
ДПК Димитър Благоев — София, ул. „Ракитин“ 2
Други полета
Издателски данни на италиански: Traduzione dl Bojan Hristov / A cura di Vloletta Dascalova / Casa editrice NARODNA KULTURA Sofia 1972

Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
29.XI.1971
Подписана за печат
22.I.1972
Излязла от печат
април 1972
Печатни коли
12 3/4
Издателски коли
8,54
Формат
80×100/32
Код / Тематичен номер
2510
Номер
Ч 850-3
Брой страници
204
Подвързия
мека
Цена
0,66 лв.

УДК
850-31

Анотация
В много отношения романът („Човеци и нечовеци“) е автобиографичен. Неговата антифашистка тема не е плод само на наблюдение, но и на лично изживяване: Виторини е бил борец против тази цинична нечовешка доктрина. Романът е издаден непосредствено след рухването на фашизма, но няма автентично-документален характер, какъвто бихме могли да очакваме от подобна творба. Писателят си е поставил по-сложни задачи и ги е защитил успешно. Вълнува го смисълът на борбата и участието иа човека в нея със сложните подтици и последствия на това участие. Обстоятелствеността е сведена до минимум, тя играе незначителна роля в композицията. По-голяма е ролята на мисловно-емоционалния свят на героите, техните съкровени реакции към света, социално обусловения психологизъм на постъпката. В романа всъщност стават много малко неща, разказват се малко събития: една акция на патриотите срещу фашисткото командуване и саможертвата на главния герой след тази акция. На този „тесен“ фабулен терен писателят е разгърнал доста комплицирани човешки подбуди, един съкровен вътрешен свят, с което цели да ни доближи плътно до философските си идеи.

Разкривайки сложния душевен свят на героите от съпротивата, той се докосва и до проблема за самотата, и до спонтанната и трагична нужда от саможертва. Ен-2, главният герой, спокойно би могъл накрая да избяга от Милано и да се скрие от търсещите го фашисти. Той е предупреден и от самата фашистка преса, където се обявява търсенето и обещаната награда за предателя; предупреден е от своите другари. Но някаква трагична необходимост го задържа в квартирата му: там неминуемо ще дойдат фашистките хайки, които все повече стягат обръча в квартала. Какво заставя Ен-2 да остане — любовта към Берта, любовта като спасение от отчаянието от видяната смърт, от мъртвите трупове, от тежките размисли за същността на човека? Трудно е с една формула да се отговори; Виторини избягва еднозначния отговор. В този отговор ще бъде и великият смисъл на борбата срещу реакционния режим, и пожертвователността, и вътрешната безкомпромисност, но ще бъде и човешката самота, може би и трагичната безизходица на човека в това кризисно състояние на човечеството.

Романът е написан във форма на диалози и вътрешни монолози, с редки описателни моменти. Повествователят се чувствува рядко. Пряко Виторини се намесва само два-три пъти, но е трудно да се каже, че това е негова пряка намеса: и в тези обобщения сякаш се разкрива вътрешният взор на главния герой. В размислите и в диалозите героите мъчително търсят отговор на много въпроси. Ако и да няма винаги отговори, поради тяхната мъчителност, поне въпрос се поставя, а това е завидно качество на литературата.

Неспокойната философска мисъл на автора трябва да се предаде и на нас; и у нас трябва да зазвучи тревожният му въпрос: „Ние искаме да узнаем друго нещо. Не дали кучият вой е присъщ на човека и как се обяснява това, а дали е човешка черта това, което те (фашистите — б. м.) вършат, когато мъчат и обиждат човека.“ И у нас трябва да затрепти неспокойствието на Ен-2: човешкото у човека е понятно, но нечовешкото откъде идва?

Виторини е един от ревностните, преводачи на двамата колоси на днешната американска литература — Фокнър и Хемингуей. Влияят му не само те, и това е творческо влияние. Известно е колко е работил писателят над езика и композицията на своите творби, за да се почувствува неговото схващане за творчеството като отражение на онова, което обикновеното логическо мислене не може да изрази.
Информация за автора
И в този случай може да кажем, че най-после едно от известните имена на световната литература е достояние на българския читател. Елио Виторини не беше превеждан у нас, като изключим един разказ в сборника „Съвременни италиански разкази“. По-усърдният читател го познава от руските преводи на „Човеци и нечовеци“ и „Ерика“, както и от няколко разказа. След като се запознахме с Алберто Моравия, Чезаре Павезе, Итало Калвино, Томази ди Лампедуза, Васко Проталини и др., представянето на Виторини бе належаща задача, на която отговаря издаването на една от най-хубавите му работи. Виторини не е от плодовитите италиански писатели, но появяването на негова книга е било събитие в италианския литературен живот. Освен романа „Човеци и нечовеци“, излязъл през 1945 г., широко известни са: „Разговори в Сицилия“ (1941 г.), повестта „Ерика и нейните братя“, издадена в 1956 г., а написана през тридесетте години, „Жени от Месина“, „Червеният карамфил“, „Дребна буржоазия“ — първата му книга, излязла през 1931 г., и др.
Съдържание
Човеци и нечовеци / 5
С погледа на героите от съпротивата — Енчо Мутафов (послеслов) / 199
Бележки
Информацията за автора и анотацията са копирани от съответните части от „С погледа на героите от съпротивата“ от Енчо Мутафов (послеслов) на стр. 199–203.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Elio Vittorlni
UOMINI Е NO
Bompiani 1960

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на

Връзки в Мрежата
Библиографии
...

Корици 2

Сканирани страници 6