Съмърсет Моъм така сполучил в театъра, че по едно време в Лондон се играели повече негови пиеси, отколкото Шекспирови. И тогава — сензация! — дал си сметка, че не умее да казва цялата истина чрез сцената и се отказал да пише за театъра. Но пък написал романа „Театър“. В него чрез героинята си Джулия Моъм казва, че за да прозреш истината за изкуството, трябва да видиш истината за самия себе си.
Дали това не е валидно само за времето на Моъм? Такова време няма — той се в родил в един свят (1874) и е напуснал друг (1965). През 91-годишния си живот Моъм се е променял. Не защото е бил и драматург, и романист, и новелист, и сценарист, а защото е усещал пулса на променящия се свят. Интересувайки се същевременно от миналото: „Театър“ е нещо като парафраза на „Парадокс на актьора“ на великия френски просветител Дидро. А дългата сянка на историята се проецира върху бъдещето и макар че не го прави по-предсказуемо, го прави по-разбираемо.
Съдържание
След като поетите се събрали на супа (предговор) — Димитри Иванов — стр. 5
Театър — стр. 15
Бележки
Пълното име на автора е Уилям Съмърсет Моъм.
Между четвърта и пета страница има черно-бяла вложка с портрет на автора.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
