Студентите от Харковския университет, събрани като доброволци и курсанти, се включват в упоритите защитни боеве, още незавършили своята подготовка. Един по един от техните редици падат скъпи и хубави момчета, които биха могли да учат, да изследват, да развиват науката, биха могли да любят и да се радват на своята младост. Заедно с останалите съветски войни те се бият храбро и всеотдайно, но са принудени с болка в душите, измъчени, цели в рани, да отстъпват пред врага, който настъпва, целият обкован в желязо, и носи навсякъде пожари, разрушение, смърт. Но с всяка отстъпена крачка от земята на Шевченко, от брега на Днепър, от китните украински села и градини у героите на Гончар нараства и силата на омразата към врага, и волята за борба докрай със съвременните тевтонци, и увереността в неотменимата победа на справедливата народна война. Едновременно с това писателят с много топлота и поезия говори за мечтите на бойците да се върнат отново към своя мирен труд, към своите любими и близки, за мечтите им след разгрома на нашествениците над земята да зацъфти истински, траен, достоен за човека мир. Само когато хвърли оръжието, когато стопи танковете, когато се разоръжи напълно, човечеството ще стигне до бленуваното всеобщо щастие — в тази мисъл е вложен целият патос на този хубав съветски роман.
