Олес Гончар
Човек и оръжие

Автор
Олес Гончар
Заглавие
Човек и оръжие
Издателска поредица
Библиотека „Избрани романи“ №7
Тип
Роман
Националност
Руска
Език
български
Категория
Съвременни романи и повести
Жанр
Съвременна проза (XX век)

Преводач
Атанас Далчев, Емилия Прохаскова
Език, от който е преведено
Руски
Редактор
Димитър Бозаков
Художник
Александър Поплилов
Художествен редактор
Васил Йончев
Технически редактор
Олга Павлова
Коректор
Лев Шопов, Наталия Кацарова

Издател
Народна култура
Град на издателя
София
Година на издаване
1961
Адрес на издателя
Народна култура — София, ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а
Печатница
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“
Други полета
Авторски коли 29,36
Поръчка на печатницата №1085

Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
8 юни 1961 г.
Печатни коли
19 1/8
Формат
84×108/32
Поръчка
48(120)
Брой страници
306
Тираж
25080
Подвързия
твърда с обложка
Цена
10,50 лв.(1955 г.);


Анотация
Студентите от Харковския университет, събрани като доброволци и курсанти, се включват в упоритите защитни боеве, още незавършили своята подготовка. Един по един от техните редици падат скъпи и хубави момчета, които биха могли да учат, да изследват, да развиват науката, биха могли да любят и да се радват на своята младост. Заедно с останалите съветски войни те се бият храбро и всеотдайно, но са принудени с болка в душите, измъчени, цели в рани, да отстъпват пред врага, който настъпва, целият обкован в желязо, и носи навсякъде пожари, разрушение, смърт. Но с всяка отстъпена крачка от земята на Шевченко, от брега на Днепър, от китните украински села и градини у героите на Гончар нараства и силата на омразата към врага, и волята за борба докрай със съвременните тевтонци, и увереността в неотменимата победа на справедливата народна война. Едновременно с това писателят с много топлота и поезия говори за мечтите на бойците да се върнат отново към своя мирен труд, към своите любими и близки, за мечтите им след разгрома на нашествениците над земята да зацъфти истински, траен, достоен за човека мир. Само когато хвърли оръжието, когато стопи танковете, когато се разоръжи напълно, човечеството ще стигне до бленуваното всеобщо щастие — в тази мисъл е вложен целият патос на този хубав съветски роман.

Въведено от
essen
Създадено на
Обновено на

Връзки в Мрежата
Библиотеки
Промени
...

Корици 4

Сканирани страници 7