Борис Младенов — Young
Рапсодия в бяло

Записът е непълен.

Автор
Борис Младенов — Young
Заглавие
Рапсодия в бяло
Подзаглавие
Любителска поезия
Тип
стихосбирка
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Съвременна българска поезия

Редактор
Адриана Димитрова
Коректор
Адриана Димитрова

Издател
ИД ПРИНТ
Град на издателя
София
Година на издаване
2017
Други полета
Автор: д-р Борис Младенов/Young

Носител
хартия


Информация за автора
Борис Младенов/Young е роден в с. Лехчево, Монтанско през 1939 г. Гимназия е завършил в бившия Михайловград (сега Монтана).
Отбива военната си служба в гр. Перник и с. Чорбаджийско, Момчилградско.
Завършил медицина във Висшия Медицински факултет, София.
След двегодишна работа в провинцията, в продължение на 24 години работи като лекар асистент (хематолог) във Висшия Медицински Институт.
От 1991 година живее и работи в гр. Сидни, Австралия, като лекар хематолог. От началото на 2013 г. е пенсионер.
Стихове пише от ранна детска възраст. Публикувал е стихове в студентски вестници. До сега е издал седем стихосбирки:
„Еротични сонети“, „Ехо от близкото минало“, „Старчески напеви“, „Вълнения“, „Мисли надживели вековете“, (четиристишия), „I call Australia home“, „Закъсняла младост“ и „Фамилно дърво“ (автобиографична проза).
Член е на Съюза на Писателите в гр. Габрово и на Съюза на Независимите Писатели в България.
Племенник е (по майчина линия) на народния представител и поет Йосиф Петров.
Съдържание
Предговор … 2
Една каквато и да бъде книга … 3
Предначертан е моят жизнен път … 4
С мъгли и дъжд пристигна есента … 5
Завърших медицина с топ успех … 6
Рапсодия в бяло … 7
Животът е за всяка земна твар … 8
Макар че в край далечен днес живея … 9
Изслужих аз военната си служба … 10
Бях практикувал само две години … 11
„Затворено!“ — другарката отсече … 12
Шест години здравните науки … 13
В живота си не съм познал ненавист … 14
Защо съм с дух чувствителен устроен … 15
Абортите са щекотлива тема … 16
Щастлив бях в моя роден край, когато … 17
Ако не бе открит пеницилина … 18
На времето, деца, пеницилинът … 19
Цял ден безспир и почивка … 20
Щом чуя тежките й стъпки … 21
През до-антибиотичната ера … 22
Не го съзнаваме — (и по-добре) … 23
Те като въздуха са невидими … 24
„Да бягаме от тук“ — ми рече ти … 25
Резистентност … 26
Кръвопускане … 27
С какво ли е лекувал Хипократ … 28
Цял месец главоболие жестоко … 29
Те идват: болни, непознати, чужди … 30        
Пристигат те с последната надежда … 31
В болника виждам само пациента … 32
Във болницата шества голотата … 33
В каквато да е възраст с пълно право … 34
От гледище на лекар аз твърдя … 35
Когато болният ми повери … 36
Не няма свикване. От опит знам … 37
Те се връщат често в този свят … 38
В страданието всички тук са равни … 39
Видял съм болни — мускулести, силни … 40
Наричаме се с разни имена … 41
За първа пункция той бе дошел … 42
Очите им! Когато ги погледна … 43
Как може да застанеш пред дете … 44
Като олово споменът за тях тежи … 45
От всяка възраст те за мен са равни … 46
Еднакво ме боли за всеки болен … 47
През целия си творчески живот … 48
Прието е мъжете да не плачат … 49
Те няма никога да порастат … 50
Достигнах пенсията, остарях … 51
През ранното ми детство с братовчеди … 52
Очи човешки — два бездънни вира … 53
Баща и майка, брат, сестра, съпруга … 54
Лица човешки — от различни раси …55
Притворя ли очи, пред мен изплуват те … 56
За половин век колко пациенти … 57
Сълзи съм виждал като дъжд пороен … 58
Готов съм да работя без почивка … 59
Да се не връща оня черен ден … 60
То бе подарък скромен, малък жест … 61
Човек не бива никога да губи … 62
Кой е създал живота? И кога … 63
На микроскопа клетка подир клетка … 64
Тъй както ни отвежда телескопът … 65
Най-хубавото време на деня … 66
Далече от природата, затворен … 67
Разцъфне в парка нежен цвят … 68
Сред снежна белота в премяна бяла … 69
Цветята като живи същества … 70
Едва ли някой ще го разбере … 71
Alopecia … 72
Serenity … 73
Детето се роди среднощ. Момче … 74
Човек започне ли да застарява … 75
От ден на ден, за близо и далече … 76
Ръка младежка — мускулеста, здрава … 77
Депресия. Носталгия. Тъга … 78
Достигнахме до старини пределни … 79
Той идвал сутрин в старческия дом … 80
Отдавна аз съм старец побелял … 81
Припомних си една забавна сцена … .82
Докараха болна старица с линейка … 83
„Не ме разбират“ — тя ни се оплака … 84
„Кажи ни, дядо, по каква причина“ … 85
Да си хуманен лекар означава … 86
Тях обществото вече не признава … 87
Колеги, млада двойка, бе довела … 88
Изповед на народния лечител … 89
Дали си селски лекар прост … 90
Нямам вече интереси … 91
Защо не съм певец естраден … 92
Незаконно забогатял … 94
Медалът — бронзов, сребърен и златен … 95
Ще го повторя пак (не е излишно) … 96
Довчера ти се чувстваше дете … 97
Да бяха ми го казвали тогава … 98
На внуците си бабата разправя … 99
"Ти знаеш ли, водата като капе … 100
Когато си до мене ти в колата … 101
Откакто се очовечил човека … 102
За жалост с време губиме представа … 103
Щом нощ настъпи, мрак града покрива … 104
Все още помня първия си стаж … 105
Часовникът мълчеше полубуден … 106
Щом с тъмен плащ в небесните простори … 107
Дочуяли тревожния сигнал … 108
Болницата тази нощ е тиха … 109
От слънце и от въздух чист лишен … 110
В един живот прекарах два живота … 111
По всички земни кътчета събрани … 112
Когато след отруден дълъг ден … 113
Ноща със динамит е заредена … 114
Понякога съм много уморен … 115
Лекарски грешки … 116
Аз имам две съвсем различни новини … 117
Дежурствата ми често бяха тежки … 118
Кой болно обществото е създал … 119
И обществото взето като цяло … 120
През многолетната си кариера … 121
Човекът е по своята направа … 122
Ако из парка тръгна с автомат … 123
Нагоре и все по-нагоре … 124
Защо домашният кантар отколе … 125
Щом хапнеш хляб, теглото ти расте … 126
Масмедията от една страна … 127
Не съм могъл за миг да го допусна … 128
Цяла зима пълна бъчва … 129
Откакто на земята свят светува … 130
И в медицината, като в живота … 131
Играят и танцуват балеринки … 132
Заробване или фатална дружба … 133
През своя многолетен трудов стаж … 134
Когато болните изпращам в къщи … 135
Не бе животът ми на лекар лесен … 136
О, ако би могло с магичен трик … 137
Професиите са еднакво важни … 138
Видях безкрайни мъки и терзания … 139
Приятно е в трамвай, във градски хали … 140
Десет години борба за искрица живот … 141
Прекланям се пред твоя дух човешки … 142
Живеем в бурно, динамично време … 143
Какво е болницата за лаика … 144
Как бързо двадесети век измина … 145
Животът ми залязва. Остарявам … 146
Акулата, звучи анекдотично … 147
Това е болницата: болни хора … 148
Умре ли болен или е изписан … 149
Старостта на никой не прощава … 150
Работех нещо бързо и припряно … 151
Сбогуване … 152
Това, което ний успяхме двама … 153
Беседвахме на тема „Болни стави“ … 154
Разходката за стария човек … 155
Мозъчен инсулт … 156
Предсърдно мъждене … 157
Бях болен. Цяла седмица лежах … 158
Пропуснал съм да взема тамбокор … 159
В два свята два живота аз живея … 160
Защо и как се случи, не разбрах … 161
Редеят нашите редици … 162
Не се страхувам от инфаркт и рак … 163
С неспирен устрем детското телце … 164
Оглеждам се с нарастваща тревога … 165
В живота има мигове повратни … 166
През тъмна нощ сред непрогледен мрак … 167
За N-ти път сънувах сън нощес … 168
Съдбата носи хиляди „Ако“ … 169
Животът е от нас непредсказуем … 170
Пред болестите всички ний сме равни … 171
Според една народна поговорка … 172
„Намаза ли се с крем?“ — попита ти … 173
Тя дълго се въртя и се чуди … 174
Отивам да почивам — рекох аз … 175
Ръцете ми.Какво са те за мен? … 176
С пари не може всичко да се купи … 177
„Чудесно мъжко яке!“ — чух жена ми … 178
Какво е дрехата?! От памтивека … 179
Тоз път предаването бе на тема … 180
Два часа вече малкото дете … 181
Отправила навън критични взори … 182
Природата безспир ни изненадва … 183
Пред погледа ми пропълзя и спря … 184
Когато бях по-млад, с един замах … 185
Аз мъж съм необрязан с двама внука … 186
През половинвековен трудов стаж … 187
Мъж на джи-пи позвънява … 188
На доктор трябва всичко да се казва … 189
Като дете (по-късно го прозрях) … 190
Загазил дядо — грип го хванал … 191
Две стари баби в болничната стая … 192
Пристигна тя със своята сестра … 193
Щом някой ден пристигне старостта … 194
Той в дъ-то ми със ръкавица бръкна … 195
Аз виждам секса с други очила … 196
Дядо поп със болничен екип … 197
Ний бяхме в кабинета тъмен двама … 198
Лекарка млада преглежда старик … 199
Пристигна в Бърза помощ наркоман … 200
Какво сме лекарите без сестрите … 201
Изстрелял Ерос своята стрела … 202
Но не след дълго, сякаш ангел чист … 203
Двама голи старци си ги мерят … 204
Не чакайте от здравия младеж … 205
Дочуто на визитация … 206
Нощно дежурство … 207
Откровен отговор … 207
Санитарка със самочувствие … 207
Научно съобщение … 208
Нова версия … 208
Напаст божия … 208
Не ползвай в болницата асансьора … 209
Не е приятен старият човек … 210
Тя беше много, много стара баба … 211
Като се срещна с нея всеки път … 212
Не съм го осъзнавал до сега … 213
Тъй както пишех върху лист хартия … 214
Щом дойде есента, цял свят … 215
Да беше ни предсказала гледачка … 216
Меря кръвното на мойта мила … 217
„Благородни“ лекарски лъжи … 218
Не мога още да го възприема … 219        
„Отивам си!“ — ми рече. И е прав … 220
В живота, освен болници и болни … 221
Последен ден от дълга кариера … 222
Приключих с благородна кариера … 223
Today’s my last working day … 224
Последен ден на стрес и труд … 225
At seventy three I can understand … 226
На седемдесет и три всеки го знай … 227
На портата ми старостта потропа … 228
„Всяко чудо три дни трае“ … 229
И таз година, също като лани … 230
Постигнах професионални цели … 231
Достатъчно. Последен трудов ден … 232
Тъй както в размисли се бях улисал … 233
Получиш ли от някого похвала … 234
Край болницата пътьом като мина … 235
И болницата двери пак разтвори … 236
Когато в болницата днес попадна … 237
Лежа на болничния одър … 238
Ний всички сме обречени. Над нас … 239
Новогодишни размишления … 240
Размишления над една снимка … 241
На времето бях много по-уверен … 242
Роднините.те всички са такива … 243
Като сравня приятели с роднини … 244
Ако почерпиш някой свой познат … 245
Седемдесет и осмата година … 246
Отиде си доброто старо време … 247
Едва веднъж се срещаме годишно … 248
Познавам я — жестока, безогледна … 249
Животът и смъртта, кой днес не знай … 250
И днеска в обществото като цяло … 251
Животът ни е благото, което … 252
Животът ни е низ от ритуали … 253
Подготвен съм за изненади аз … 254
Когато от небето екне тътен … 255
Откакто на крака човек съм станал … 256
Баща ми на моята възраст почина … 257
Кой здравето щади и оценява … 258
Природата един живот ни дава … 259
О, суета човешка! Нямаш край … 260
Eutanasia … 261
За себе си не ме вече страх … 262
Да предположим, че един мъж най-обикновен … 263
Животът ни по старому изглежда … 264
Животът ни безследно си отива … 265
От нищото към вечността поел … 266
В живота имах много светли дни … 267
Не вярвам аз в задгробен Рай и Ад … 268
Не знам кога и кой ни е създал … 269
Накрая на живота е прието … 270
Послеслов … 271
Епитафия … 272

Въведено от
zelenkroki
Създадено на
Обновено на

Източници
Корицата е създадена от изпратения от автора файл "БЕЛИ КОРИДОРИ.docx".
Връзки в Мрежата
Библиотеки
Промени
...

Корици 1

Липсват сканирани страници.