Тази книга е пропита с атмосферата на своята епоха. Пред очите ни възкръсва един Парагвай от втората половина на XIX столетие до войната с Боливия в „зеления ад“ на Чако през тридесетте години на нашия век. Всяка глава на този роман представлява едно ярко, реалистично пано на времето, което обхваща. Един изстрадал, беден, но героичен народ, парагвайският, търси своето бъдеще — през непосилния черен труд, през пепелищата на войната, през грубото насилие на диктатурата.
Пластично, с умението на голям майстор, Аугусто Роа Бастос пресъздава пред нас образите на отрудени селяни, на изтощени от глад и жажда войници, на алчни и самодоволни управници.
„Син человечески“ не е литература в буквалния смисъл на тази дума, това е самият живот, тежък, убийствен, мрачен и все пак изпълнен с онова чудно, преобразяващо чувство — надеждата.
Съдържание
Предговор от Емилия Ценкова…5
Син человечески… 13
Дърво и плът… 49
Гарите… 75
Преселение… 97
Домашно огнище… 141
Празник… 163
Заточеници… 201
Бойна задача… 241
Бивши бойци… 297
