Борис Младенов — Young
Дребни радости човешки

Записът е непълен.

Автор
Борис Младенов — Young
Заглавие
Дребни радости човешки
Подзаглавие
Сонети
Второ подзаглавие
Независима поезия
Тип
стихосбирка
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Съвременна българска поезия


Издател
ИД „Принт“
Град на издателя
София
Година на издаване
2018

Носител
хартия


Съдържание
Предговор — 1
Не героична книга — епопея — 2
Човешки радости, безлични, дребни — 3
Не беше лека моята професия — 4
Човек купува често нещо дребно — 5
През всички възрастови периоди — 6
Дванадесет години той изкара — 7
Мухата — 8
Гущерчето — 9
Лисица и щъркел — 10
Еленът и ловците — 11
За пороците на хората — 12
Бръсначът — 13
Чучулигата — 14
Кучка и свиня — 15
Вълк и агне — 16
Влюбеният лъв и еленът — 17
Магаре, което носи сол — 18
Селянинът и орел — 19
Не зная как да ви го обясня — 20
Да се намериш сред страна богата — 21
На тънка вейка пойна птичка пее — 22
Съгледа милата жена реклама — 23
Това е бивало и по-напред — 24
Ръката ми целта си не измери — 25
Тъй както бях във Facebook’a вглъбен — 26
Днес Алди получава нови стоки — 27
Britain got talent — 28
The Bachelor — 29
Говорят те на всякакви езици — 30
„Едно го мислиш, а излиза друго“ — 31
Говорихме си на свободни теми — 32
Мечтите ни са важна част от нас — 33
Надеждата, дори да е нищожна — 34
О, колко щедра е към нас била — 35
O, tempura, o, mores — 36
Отколе старомодните моми — 37
Две девойки — 38
В живота ни има неща, за които — 39
Да ни говори старец за любов — 40
Как биха младите го възприели — 41
Какво разбират тези луди-млади — 42
До късно снощи гледах филм — игрален — 43
Когато новината се разнесе — 44
Животът нам възможности предлага — 45
Сама пред Тадж Махал — пред мавзолея — 46
Щом всеки път към мен погледне то — 47
Едва ли някога е бил човека — 48
О, сянко моя — 49
Веднъж изневериш ли, ще го сториш пак — 50
Кое е криви и кое е право — 51
Сега когато стигнахме до края — 52
Каква е тази сила на нагона — 53
Съботни любовници — 54
Той прав стои на пост като войник — 55
Тъй както се разхождах, тя ме спря — 56
Зачатието е велика тайна — 57
На Кармен Монарка — 58
Косата ѝ златисто-кестенява — 59
Тя в своите седемдесет и пет — 60
Самия факт че ти с успех направи — 61
Милата старица — 62
Аз съм една беззащитна жена — 63
Намерих 200 лева в банкомата — 64
Спасиха я. Отрова бе поела — 65
За последен път детето тя изкъпа — 66
Откакто съм баща на дъщеря — 67
Те сякаш с дни и седмици растат — 68
Две снимки в рамки — детски личица — 69
Щом ний, човеците сме ефемерни — 70
Децата ни порастнаха и ето — 71
Децата ни са всичко в този свят — 72
И днес, припомня ли си оня ден — 73
За тях ще бъдеш винаги дете — 74
Какво му трябва на едно дете — 75
На село волно детство имах аз — 76
Детска молитва — 77
Не съм познал любов по-всеотдайна — 78
Не се сравнявай! Винаги ще има — 79
Какво, деца, са дарбата, таланта — 80
Три качества в съпругата търсете — 81
Човек в живота си поставя цели — 82
Когато близък или непознат — 83
И пак е пролет. Слънцето пече — 84
И пак дойде рожденният й ден — 85
Не искам времето да доживея — 86
Понякога се питам, кой съм аз — 87
Животът ме научи да прощавам — 88
Приятелите са едни и същи — 89
Животът ми се е прострял назад — 90
Животът на човека се дели — 91
Какъв разкош е да не съм принуден — 92
Набира сили с утрото денят — 93
Така започва: бавно, постепенно — 94
Със седмици и дни се състарявам — 95
Ще прозвучи изтъркано, банално — 96
Щом някой ден небето се намръщи — 97
Когато ни захване люта зима — 98
Житейската спирала се развива — 99
Какъв би бил рожденният ти ден — 100
Край светналите градски светофари — 101
Ний хората сме пътници навеки — 102
Не зная точна възраст за смъртта — 103
Ако не бяхме лично с тях познати — 104
Султанът Сюлейман Великолепни — 105
Ний бяхме хора най обикновени — 106
Неведом е животът на старика — 107
Лекарствата в съвременния свят — 108
След рая на младежките митарства — 109
„Thank’s God!“ — повтарях думи гръмогласни — 110
Човек привиква на какво ли не –111
Джи-пи на тежко болен съобщава — 112
Въздишат по „Доброто старо време“ — 113
Ти ровиш в миналото с взор назад — 114
Допускал ли съм, че ще дойде ден — 115
Човекът също има две страни — 116
За теб, мое родно селце ме боли — 117
На баща ми — 118
И тази Бъдни Вечер в мен, старика — 119
Обичам в зимна вечер у дома — 120
Отново Дядо Коледа пристига — 121
Една година още отлетя — 122
Отметнахме поредната година — 123
Простихме се със старата година — 124
О, колко е приятно сутрин рано — 125
След дългилетен робски труд най-сетне — 126
Камбанен звън из сините простори — 127
Родили сме се през една година — 128
Когато по света вилнее глад — 129
Бабините банички — 130
Човек от всичко трябва да опита — 131
Макър че истината е една –132
В живота нищо не е абсолютно — 133
Когато в болницата без умора — 134
Една свещенна истина прозрях — 135
Такава (гола) свобода настана — 136
Видях го лично аз, не някой друг –137
Почука плахо някой на вратата — 138
Не се мъчете млади господа — 139
На нашия прекрасен земен свят — 140
Те по различно време са живяли — 141
„И ний сме дали нещо на света“ — 142
Кралицата празнува рожден ден — 143
Аз, като гражданин, като човек — 144
Когато глад витае по света — 145
Животът става все по-комплициран — 146
От пра-пра-исторични времена — 147
Настанаха модерни времена — 148
В онези мили стари времена — 149
Навремето поетът бе написал — 150
Не знам, дали защото бях по-млад — 151
На среща с близки и другарски сбирки — 152
Не се сърди, че цели часове — 153
До днешен ден не съм купил цигара — 154
В живота ми все още има бели — 155
Стихът ми в пъстри багри засия — 156
Детето още диша вътре в мен — 157
Да бях го чул от някой друг преди — 158
Едва с кокетен глас пред мен изрече — 159
Ний всички „пишем“…Мало и голямо — 160
Богат си ти, мой Български език — 161
Не са излишни никому парите — 162
Гласът ѝ не потъна във забрава — 163
Да го помисля, не да го спомена — 164
За мен са скъпи те като деца — 165
Един сонет започвам, друг е в ход — 166
Събудих се от нощен сън в мига — 167
О, моя бяла музо, закъсняла — 168
Професията рядко бива хоби — 169
Каквото и да правя, прз ума ми — 170
Не ми се вярва още, че не мога — 171
Отправих взор към нейните очи — 172
По Александър Брюханов — 173
То беше задължение, на глед — 174
И ний до неодавна бяхме млади — 175
В една посока старостта върви — 176
Засякохме се с нея в магазина — 177
Да се ожени някой, не е трудно — 178
Пари…Приятел…Вяра и надежда… — 179
Аз можех всичко да си позволя — 180
Quo vadis domine, човешки род — 181
Дойдоха пъклени горещини — 182
Днес климатът ни преживява криза — 183
Седя и мисля, че когато ден — 184
О, колко си красив ти, Божи свят — 185
Човешките проблеми са навред — 186
Ценя, обичам моята родина — 187
Сън сякаш бе видяното в Чикаго — 188
Изминаха години от тогава — 189
Те идват от небесните простори — 190
Безброй неща ме свързват с този свят — 191
Природата в един процес велик — 192
Човек без нищо идва на земята — 193
О, колко много скръб неутешима — 194
Природата живота е създала — 195
Каква загадка е в земята скрита — 196
Вселената — загадъчна, потайна — 197
Защо се раждаме на този свят — 198
Една въздишка кратка, дъх последен — 199
Не са те вече тялом между нас — 200
Животът ми съвсем не беше лесен — 201
Човешката природа е такава — 202
Дори животът ми да беше ад — 203
Епилог — 204

Въведено от
zelenkroki
Създадено на
Обновено на

...

Корици 2

Липсват сканирани страници.