Борис Младенов — Young
Дребни радости човешки

Автор
Борис Младенов — Young
Заглавие
Дребни радости човешки
Подзаглавие
Сонети
Второ подзаглавие
Независима поезия
Тип
сборник
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Съвременна българска поезия
Теми
@От автора
Издател
ИД „Принт“
Град на издателя
София
Година на издаване
2018
Носител
хартия и цифров
Подвързия
мека
Анотация

Борис Младенов/Young е роден в с. Лехчево, Монтанско през 1939 г. Гимназия е завършил в бившия Михайловград (сега Монтана). Отбива военната си служба в гр. Перник и с. Чорбаджийско, Момчилградско.
        Завършил медицина във Висшия Медицински факултет, София. След двегодишна работа в провинцията, в продължение на 24 години работи като лекар асистент (хематолог) във Висшия Медицински Институт.
        От 1991 година живее и работи в гр. Сидни, Австралия, като лекар хематолог. От началото на 2013 г. е пенсионер.
        Стихове пише от ранна детска възраст. Публикувал е стихове в студентски вестници. До сега е издал седем стихосбирки: „Еротични сонети“, Ехо от близкото минало", „Старчески напеви“, „Вълнения“, „Мисли надживели вековете“, (четиристишия), „I call Australia home“, „Закъсняла младост“ и „Фамилно дърво“ (автобиографична проза).
        Член на Съюза на писателите лекари в България.

Съдържание

Предговор — 1
Не героична книга — епопея — 2
Човешки радости, безлични, дребни — 3
Не беше лека моята професия — 4
Човек купува често нещо дребно — 5
През всички възрастови периоди — 6
Дванадесет години той изкара — 7
Мухата — 8
Гущерчето — 9
Лисица и щъркел — 10
Еленът и ловците — 11
За пороците на хората — 12
Бръсначът — 13
Чучулигата — 14
Кучка и свиня — 15
Вълк и агне — 16
Влюбеният лъв и еленът — 17
Магаре, което носи сол — 18
Селянинът и орел — 19
Не зная как да ви го обясня — 20
Да се намериш сред страна богата — 21
На тънка вейка пойна птичка пее — 22
Съгледа милата жена реклама — 23
Това е бивало и по-напред — 24
Ръката ми целта си не измери — 25
Тъй както бях във Facebook’a вглъбен — 26
Днес Алди получава нови стоки — 27
Britain got talent — 28
The Bachelor — 29
Говорят те на всякакви езици — 30
„Едно го мислиш, а излиза друго“ — 31
Говорихме си на свободни теми — 32
Мечтите ни са важна част от нас — 33
Надеждата, дори да е нищожна — 34
О, колко щедра е към нас била — 35
O, tempura, o, mores — 36
Отколе старомодните моми — 37
Две девойки — 38
В живота ни има неща, за които — 39
Да ни говори старец за любов — 40
Как биха младите го възприели — 41
Какво разбират тези луди-млади — 42
До късно снощи гледах филм — игрален — 43
Когато новината се разнесе — 44
Животът нам възможности предлага — 45
Сама пред Тадж Махал — пред мавзолея — 46
Щом всеки път към мен погледне то — 47
Едва ли някога е бил човека — 48
О, сянко моя — 49
Веднъж изневериш ли, ще го сториш пак — 50
Кое е криви и кое е право — 51
Сега когато стигнахме до края — 52
Каква е тази сила на нагона — 53
Съботни любовници — 54
Той прав стои на пост като войник — 55
Тъй както се разхождах, тя ме спря — 56
Зачатието е велика тайна — 57
На Кармен Монарка — 58
Косата ѝ златисто-кестенява — 59
Тя в своите седемдесет и пет — 60
Самия факт че ти с успех направи — 61
Милата старица — 62
Аз съм една беззащитна жена — 63
Намерих 200 лева в банкомата — 64
Спасиха я. Отрова бе поела — 65
За последен път детето тя изкъпа — 66
Откакто съм баща на дъщеря — 67
Те сякаш с дни и седмици растат — 68
Две снимки в рамки — детски личица — 69
Щом ний, човеците сме ефемерни — 70
Децата ни порастнаха и ето — 71
Децата ни са всичко в този свят — 72
И днес, припомня ли си оня ден — 73
За тях ще бъдеш винаги дете — 74
Какво му трябва на едно дете — 75
На село волно детство имах аз — 76
Детска молитва — 77
Не съм познал любов по-всеотдайна — 78
Не се сравнявай! Винаги ще има — 79
Какво, деца, са дарбата, таланта — 80
Три качества в съпругата търсете — 81
Човек в живота си поставя цели — 82
Когато близък или непознат — 83
И пак е пролет. Слънцето пече — 84
И пак дойде рожденният й ден — 85
Не искам времето да доживея — 86
Понякога се питам, кой съм аз — 87
Животът ме научи да прощавам — 88
Приятелите са едни и същи — 89
Животът ми се е прострял назад — 90
Животът на човека се дели — 91
Какъв разкош е да не съм принуден — 92
Набира сили с утрото денят — 93
Така започва: бавно, постепенно — 94
Със седмици и дни се състарявам — 95
Ще прозвучи изтъркано, банално — 96
Щом някой ден небето се намръщи — 97
Когато ни захване люта зима — 98
Житейската спирала се развива — 99
Какъв би бил рожденният ти ден — 100
Край светналите градски светофари — 101
Ний хората сме пътници навеки — 102
Не зная точна възраст за смъртта — 103
Ако не бяхме лично с тях познати — 104
Султанът Сюлейман Великолепни — 105
Ний бяхме хора най обикновени — 106
Неведом е животът на старика — 107
Лекарствата в съвременния свят — 108
След рая на младежките митарства — 109
„Thank’s God!“ — повтарях думи гръмогласни — 110
Човек привиква на какво ли не –111
Джи-пи на тежко болен съобщава — 112
Въздишат по „Доброто старо време“ — 113
Ти ровиш в миналото с взор назад — 114
Допускал ли съм, че ще дойде ден — 115
Човекът също има две страни — 116
За теб, мое родно селце ме боли — 117
На баща ми — 118
И тази Бъдни Вечер в мен, старика — 119
Обичам в зимна вечер у дома — 120
Отново Дядо Коледа пристига — 121
Една година още отлетя — 122
Отметнахме поредната година — 123
Простихме се със старата година — 124
О, колко е приятно сутрин рано — 125
След дългилетен робски труд най-сетне — 126
Камбанен звън из сините простори — 127
Родили сме се през една година — 128
Когато по света вилнее глад — 129
Бабините банички — 130
Човек от всичко трябва да опита — 131
Макър че истината е една –132
В живота нищо не е абсолютно — 133
Когато в болницата без умора — 134
Една свещенна истина прозрях — 135
Такава (гола) свобода настана — 136
Видях го лично аз, не някой друг –137
Почука плахо някой на вратата — 138
Не се мъчете млади господа — 139
На нашия прекрасен земен свят — 140
Те по различно време са живяли — 141
„И ний сме дали нещо на света“ — 142
Кралицата празнува рожден ден — 143
Аз, като гражданин, като човек — 144
Когато глад витае по света — 145
Животът става все по-комплициран — 146
От пра-пра-исторични времена — 147
Настанаха модерни времена — 148
В онези мили стари времена — 149
Навремето поетът бе написал — 150
Не знам, дали защото бях по-млад — 151
На среща с близки и другарски сбирки — 152
Не се сърди, че цели часове — 153
До днешен ден не съм купил цигара — 154
В живота ми все още има бели — 155
Стихът ми в пъстри багри засия — 156
Детето още диша вътре в мен — 157
Да бях го чул от някой друг преди — 158
Едва с кокетен глас пред мен изрече — 159
Ний всички „пишем“…Мало и голямо — 160
Богат си ти, мой Български език — 161
Не са излишни никому парите — 162
Гласът ѝ не потъна във забрава — 163
Да го помисля, не да го спомена — 164
За мен са скъпи те като деца — 165
Един сонет започвам, друг е в ход — 166
Събудих се от нощен сън в мига — 167
О, моя бяла музо, закъсняла — 168
Професията рядко бива хоби — 169
Каквото и да правя, прз ума ми — 170
Не ми се вярва още, че не мога — 171
Отправих взор към нейните очи — 172
По Александър Брюханов — 173
То беше задължение, на глед — 174
И ний до неодавна бяхме млади — 175
В една посока старостта върви — 176
Засякохме се с нея в магазина — 177
Да се ожени някой, не е трудно — 178
Пари…Приятел…Вяра и надежда… — 179
Аз можех всичко да си позволя — 180
Quo vadis domine, човешки род — 181
Дойдоха пъклени горещини — 182
Днес климатът ни преживява криза — 183
Седя и мисля, че когато ден — 184
О, колко си красив ти, Божи свят — 185
Човешките проблеми са навред — 186
Ценя, обичам моята родина — 187
Сън сякаш бе видяното в Чикаго — 188
Изминаха години от тогава — 189
Те идват от небесните простори — 190
Безброй неща ме свързват с този свят — 191
Природата в един процес велик — 192
Човек без нищо идва на земята — 193
О, колко много скръб неутешима — 194
Природата живота е създала — 195
Каква загадка е в земята скрита — 196
Вселената — загадъчна, потайна — 197
Защо се раждаме на този свят — 198
Една въздишка кратка, дъх последен — 199
Не са те вече тялом между нас — 200
Животът ми съвсем не беше лесен — 201
Човешката природа е такава — 202
Дори животът ми да беше ад — 203
Епилог — 204

Въведено от
zelenkroki
Създадено на
Обновено на
Промени

Корици 2