С пълни авторски права:
1970 — Еxdoσεις Eλ. Καζαντζάκη, Αθήναι
Предговор — Марин Жечев; Превод — Георги Куфов; Консултант — Иван Ж. Димитров
Народна култура, София, 1989
„Последното изкушение“ е роман, предизвикал и предизвикващ до днес бурни спорове, нееднозначни реакции. Верен на своето идейно и творческо кредо, големият гръцки писател Никос Казандзакис (1883–1957) е пресъздал в него един от най-трагичните и символични образи в историята на човечеството: образа на Исус Христос, чиято саможертва той тълкува по начин, коренно различен от догматичното й и спекулативно манипулиране от страна на Църквата. Показателен е фактът, че за това свое произведение Казандзакис е бил отлъчен от нея и подложен на гонения, но силната въздейственост на романа, дълбокото убеждение на неговия автор в неизчерпаемия духовен заряд на Човека му осигурили най-широка популярност в цял свят. „Тази книга е изповед на борещия се човек“, заявява писателят, а „Последното изкушение“ на дава възможност да вникнем както в личната драма на един голям творец, така и в драматизма на епохата, в която е живял и която е пресъздавал.
Съдържание
Изповед на борещия се човек (предговор) — Марин Жечев / 5
Предисловие от автора / 11
Последното изкушение / 15
Бележки за изданието, от което е направен преводът
