Хагакуре
- Заглавие
- Хагакуре
- Подзаглавие
- Записките на самурая
- Други автори
- Данчо Господинов (коментари)
- Тип
- сборник
- Националност
- японска
- Език
- български
- Поредност на изданието
- второ
- Категория
- Философия
- Теми
- самураи, кодекс, философия
- Преводач
- Данчо Господинов
- Език, от който е преведено
- английски
- Коректор
- Людмила Петрова
- Оформление на корица
- Гоце Щърбанов
- Компютърна обработка
- Емил Трайков
- Предпечатна подготовка
- Изток-Запад
- Издател
- Изток-Запад
- Град на издателя
- София
- Година на издаване
- 2003
- Печат
- Изток-Запад
- Носител
- хартия
- Дадена за набор/печат
- февруари 2003
- Излязла от печат
- февруари 2003
- Печатни коли
- 14
- Формат
- 32/84/108
- Брой страници
- 224
- Тираж
- 300
- Подвързия
- мека
- Цена
- 6,50 лв.
- С илюстрации
- да
- ISBN
- 954-8945-32-0
- УДК
- 895.6-94, 355.13(520)(091)(0:82-94)
- Анотация
-
Хагакуре е изгаряна по заповед на американските окупационни власти след Втората световна война, тъй като е била настолна книга на пилотите камикадзе, които именно от нея се учат на презрение към смъртта и усвояват самурайския кодекс бушидо в една от неговите най-крайни версии. Но и животът на японците в мирно време, японският бизнес и пр. в много голяма степен е изграден в съответствие с принципите, представени в тази книга.
В книгата е събрана и много житейска мъдрост — парадоксална и характерна за японския XVII в. смесица от шинто, конфуцианство и дзен, която обаче в много отношения се оказва валидна за всички страни и времена. Хагакуре е съпоставима с книги от ранга на „Към себе си“ от Марк Аврелий, „Джобен оракул, или изкуството на благоразумието“ от Балтасар Грасиан и „Афоризми за житейската мъдрост“ от Артур Шопенхауер. Преведена е на всички европейски езици. - Информация за автора
-
Ямамото Цунетомо (1659–1716) е бил самурай, васал на клана Набешима, владетели на провинция Хидзен (дн. префектура Сага). След смъртта на господаря си през 1700 г. той се оттегля и става будистки монах. Живее в почти пълно уединение в подножието на планината, където го посещава младият самурай Таширо Цурамото, по някаква причина уволнен от служба. В продължение на седем години в разговори под сянката на дърветата старият самурай предава целия си жизнен опит. Младият усърдно записва всичко, което би му помогнало да стане добър самурай, да се справя успешно с живота и да посрещне достойно смъртта. Така се появява ръкописът на Хагакуре кикигаки — „Записки за онова, що чух под сянката на листата“. Цурамото не спазва обещанието си да го изгори след смъртта на Цунетомо, тъй като добре разбира неговата ценност и дълги години ръкописът се пази като скрито съкровище на клана Набешима. Хагакуре е изгаряна много по-късно — по заповед на американските окупационни власти след Втората световна война, тъй като е била настолна книга на пилотите камикадзе, които именно от нея се учат на презрение към смъртта и усвояват самурайския кодекс бушидо в една от неговите най-крайни версии.
- Въведено от
- dijon
- Създадено на
- Обновено на
- Връзки в Мрежата
- Издателства Библиографии
- Промени