Иван Вазов
Разкази

Автор
Иван Вазов
Заглавие
Разкази
Издателска поредица
Библиотека „Наши писатели“ №5
Тип
сборник разкази
Език
български
Категория
Българска класика: разкази и новели
Жанр
Класическа проза (ХIX век)
Теми
Нова българска литература (кр. на XIX-XXI в.)
Редактор
Тихомир Тихов
Художествен редактор
Елена Маринчева
Технически редактор
Любен Петров
Коректор
Жулиета Койчева
Оформление на корица
Веса Василева
Издател
Български писател
Град на издателя
София
Година на издаване
1957
Печат
ДПК „Димитър Благоев“ — София
Други полета
Корица: Веса Василева
Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
15.III.1957
Излязла от печат
20.V.1957
Печатни коли
3,75
Издателски коли
2,17
Формат
70/100/32
Поръчка
69/1957
Брой страници
60
Тираж
25 000
Подвързия
мека
Цена
1 лв.
УДК
886.7-32
Информация за автора
Народният писател Иван Вазов, гордостта на българската литература, е роден на 27 юни 1850 г. в гр. Сопот (сега Вазовград). В 1865 г. баща му го изпраща в Калофер при главния учител Ботю Петков да учи гръцки език. В Калофер Вазов намира богата библиотека и се запознава с най-изтъкнатите представители на реалистичната и демократична руска литература.
Бащата на Вазов мечтаел да направи от сина си търговец и затова го изпраща в Пловдив (1867 г.), а през 1870 г. — в Румъния гр. Олтеница при брат си.
В Румъния той заживява в революционна среда, сред бунтовно настроената интелигенция, в дружба с хъшовете. Там се запознава с Христо Ботев. Закърмен от идеите на възрожденската епоха, след Освобождението той е покрусен от проявите на партизанство, кариеризъм и егоистични домогвания за лично използуване на властта…
В кипежа на националнореволюционната борба против турското робство Иван Вазов се оформя като писател, свързан с народния живот, с народните мечти и въжделения за свобода. В своето творчество той продължава демократичните и реалистични традиции на предосвобожденската епоха, традициите на Каравелов и Ботев.
Иван Вазов оставя огромно литературно наследство: стихотворения, разкази, повести, романи, пътеписи, драми. Връх на неговото творчество са произведенията „Епопея на забравените“, „Под игото“, „Немили-недраги“, „Чичовци“ и др.
Иван Вазов е истински народен писател. Умира на 22. IX. 1921 г.
Съдържание
Една българка — стр. 3
Дядо Йоцо гледа — стр. 20
Иде ли? — стр. 33
Негостолюбиво село — стр. 42
Gronde Maritza teinte de Sang — стр. 49
Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на
Връзки в Мрежата
Библиографии

Корици 2