Алберто Моравия
Аз и той

Един сценарист иска да бъде режисьор, иска да снима филм, обаче има огромен фалос, който доминира в живота му с безконечните си желания. Но това ни най-малко не е лекомислено и забавно, нито за героя на Алберто Моравия /1907-1991/, нито що се отнася до мястото на този му роман в литературата на ХХ век.
        В тази книга говори подсъзнанието, мъжкият полов орган има глас, заповядва, принуждава, налага се.
        Авторът демонстрира колко отегчителна е трагично-патетичната литература вдъхновена от психоанализата. В безумната история на неуспелия кинорежисьор психиката /също и психоанализата/ е сведена до дреболия, до отпадък, до нещо без стойност. Комичните житейски ситуации и мъчителните културни угризения са споени от непрекъснатия диалог между подвластния главен герой и неговия нахален полов член.
        „И така най-после настъпи искрено и открито обявяване на война между мен и «него». Вече всичко е ясно. «Той» не иска да стана творец, режисьор. Сиреч не иска да премина от десублимация към сублимация. Иска цял живот да остана десублимиран, сиреч смешен шут, угодник, доносник, смешник, сводник, с огромен член и плах мозък. Иска и аз, смешник в обществения живот, в частния да бъда добър съпруг, добър баща, добър консуматор, добър гражданин и най-вече добър еротоман.“