Харуки Мураками
За какво говоря, когато говоря за бягането

Автор
Харуки Мураками
Заглавие
За какво говоря, когато говоря за бягането
Тип
роман
Националност
японска
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Мемоари

Преводач
Албена Тодорова
Език, от който е преведено
японски
Редактор
Елена Константинова
Художник
Стефан Касъров
Технически редактор
Симеов Айтов
Коректор
Нели Германова
Оформление на корица
Стефан Касъров
Предпечатна подготовка
ЕТ „Валентин Траянов“

Издател
Colibri
Град на издателя
София
Година на издаване
2016
Адрес на издателя
ул. „Иван Вазов“ 36
Печатница
Инвестпрес

Носител
хартия
Печатни коли
11
Формат
84×108/32
Брой страници
176
Подвързия
мека
Цена
14 лв.

ISBN
978-619-150-964-5
УДК
895.6-94

Анотация
За какво говори Мураками, когато говори за бягането? За себе си, искрено и с хумор, за съкровените си мисли, за премълчаното и преглътнатото, за поуките от житейския път, за писателския труд, за предизвикателствата пред маратонеца, за вчерашния и днешния си Аз, за изнизващото се време и за браздата, която оставя. Всеки ден той бяга, години наред, по 10 километра, в усамотение, под глухия звук от стъпките и в ритъма на любимия си рок, бяга в празното, бяга в себе си и към себе си. Час-два от разноликото, невинаги уютно и ласкаво ежедневие, посветени на джогинг за тялото, духа и ума. И всяка година участва в поне един маратон, упорито, съсредоточено, неизменно устремен към финала. Неслучайно навярно заглавието е заимствано от сборника с разкази на Реймънд Карвър „За какво говорим, когато говорим за любов“, защото за Мураками бягането е страст. А също и метафора за писателството и за живота. Надали, щом затвори последната страница, читателят ще нахлузи маратонките и ще се втурне да тича. Не това е и посланието на автора. Но със сигурност у него ще отекне алегоричната японска мъдрост, стаена в това мемоарно есе на един писател бегач.
Съдържание
Предисловие: Страданието като избор / 7
Глава 1: Кой може да се смее на Мик Джагър? / 11
Глава 2: Как се става писател бегач / 29
Глава 3: Средата на лятото в Атина, първи 42 километра / 49
Глава 4: Научих много за писането благодарение на бягането всяка сутрин / 69
Глава 5: Дори по онова време да бях имал дълга конска опашка / 86
Глава 6: Никой вече не тропа по масата, нито мята чаши / 103
Глава 7: Есен в Ню Йорк / 123
Глава 8: На 18, докато умра / 134
Глава 9: И до края не премина на ходом / 152
Послеслов: По пътищата на света / 171
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Haruki Murakami
Hashiru koto ni tsuite kataru toki in boku no kataru koto, 2007

Въведено от
dijon
Създадено на
Обновено на

...

Корици 2