Както пише самата авторка за този свой роман, „това е разказ за двама души — мъж и жена, които се обичат до полуда и по този начин се спасяват от една страшна история. Отдавна я нося в паметта си и я съхранявам, за да не я увреди времето, но чак сега мога да я разкажа. Правя го заради тях и заради другите, които ми повериха живота си, за да не го отвее вятърът…“. Книгата е писана по време на принудителното изгнание на Исабел Алиенде във Венецуела и любовта между Ирене и Франсиско е страстна апология на вярата, свободата и човешкото достойнство.
Информация за автора
Исабел Алиенде е родена на 2 август 1942 г. в Чили. Работи 10 години като журналистка в родината си, а след военния преврат през 1973 г. емигрира във Венецуела, където работи във вестник „Ел Насионал“ до 1984 г. Преподава литература в престижни университети в САЩ и пише романи, статии, хумористични книги, пиеси и книги за деца. Смята се, че е най-добрата латиноамериканска авторка на всички времена и я сравняват единствено с Габриел Гарсиа Маркес като мащабност на повествованието и богатство на езика. Сред световноизвестните й книги са трилогията „Къщата на духовете“ (1982), „Дъщеря на съдбата“ (1999) и „Портрет в сепия“ (2000), „Ева Луна“ (1987) и „Приказки за Ева Луна“ (1989), „За любовта и сянката“ (1985), „Паула“ (1994) и много други.
Съдържание
Друга пролет . . . 7
Сенките . . . 77
Сладка родина . . . 171
Бележки
1-во изд.: „Хр. Г. Данов“, Пловдив (1989), прев. Нина Велева, Екатерина Делева
Бележки за изданието, от което е направен преводът
