Зеленооко индианско момиченце, изтръгнато насила от естествената си среда в името на цивилизацията и възпитано от монахините в мисията Санта Мария де Ниева, става проститутката. Откъснато от зелената джунгла на природата и пренесено в джунглата на белите завоеватели на Перу, то загива: завършва в публичния дом на града Пиура, Зелената къща. В гъстата плетеница от човешки съдби, разказани в романа на Марио Варгас Льоса, съдбата на Бонифасия-Дивачката е една от главните. Авторът създава образа ѝ в три отделни разказа: три откъса от живота ѝ вървят почти едновременно и независимо един от друг и като че ли не става дума за едно и също действуващо лице; все едно, че индианското дете без име, питомката на монахините Бонифасия и Дивач- ката, както е прякорът ѝ в публичния дом, нямат нищо общо помежду си. Едва в края на романа читателят ще ги събере в едно. Този похват на младия и талантлив перуански писател е непривичен, но особено изразителен.
Със съдбата на Бонифасия се кръстосват пряко или косвено още рой съдби: на стареца Акилино, който разнася по притоците на Амазонка своите стоки, а заедно с тях и мъдрата си човечност; на преследвания от закона авантюрист Фусия, на Лалита, на арфиста Анселмо, полудействнтелен, полумитичен създател на Зелената къща, и много други. С необичайните си и разнообразни средства на особено талантлив разказвач Марио Варгас Льоса ги е споил в един роман, който се чете не като любопитна екзотика, а като творба с общочовешки смисъл.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
