Жан д'Арас
Феята Мелюзина

Автор
Жан д'Арас
Заглавие
Феята Мелюзина
Тип
роман
Националност
Френска
Език
български
Поредност на изданието
първо

Преводач
Павлина Райнова
Език, от който е преведено
Френски
Година на превод
1987
Редактор
Добринка Савова-Габровска
Художник
Илия Гошев
Художествен редактор
Васил Миовски
Технически редактор
Иван Андреев
Рецензент
Лиляна Минкова, Стоян Атанасов
Коректор
Цветелина Нецова

Издател
ДИ „Отечество“
Град на издателя
София
Година на издаване
1987
Адрес на издателя
пл. "Славейков" № 1
Печатница
ДП „Георги Димитров“, София

Носител
хартия
Дадена за набор/печат
20. II. 1987
Подписана за печат
25. IV. 1987
Излязла от печат
26. VIII. 1987
Печатни коли
9
Издателски коли
9
УИК
9,66
Формат
16/60/90
Код / Тематичен номер
11 95376 13231/6126-6-87
Издателски №
1267
Брой страници
144
Цена
0,83 лв.
С илюстрации
да


Анотация
МЕЛЮЗИНА ЗЕМНА И НЕБЕСНА
Митологията на всяка епоха ражда своите извънземни. Средновековието е създало феите. В народните поверия феите са фантастични същества, които, освен забележителна сръчност и прелестна красота, притежават вълшебната способност да променят външността си, да предсказват и предопределят съдбата на хората. Тяхното родословие се корени, от една страна, в многоликата фигура на богинята майка от келтската митология, а от друга — в древноримските богини на съдбата Парки, които плетат нишката на човешкия живот, определят нейната дължина и я прекъсват в името на неведомата и неумолима сила на обновлението.
По какъв начин феите заживяват в условията на средновековния феодализъм? Отговор на този въпрос трябва да се търси в пресечните точки между предхристиянската и християнската култура, между историческата действителност и специфичното за онази епоха въображение, намерило художествен израз в литературата.
Мотивът за феята змеица се появява за пръв път в латинската творба на клирика Уолтър Maн „За придворната cyeтa”, писана между 1181 и 1193 г. В четвърта част от книгата си Уолтър Maн разказва историята за един млад сеньор Хено Едрозъбия, оженил се за изящна красавица, която му родила многобройна челяд. Щастието на съпрузите било безметежно. Ала веднъж майката на Хено забелязала как снаха й се къпе във вид на змеица и как после разкъсала със зъби едно наметало, преди отново да приеме човешки образ. Като научил за това, Хено поръсил жена си със светена вода, а тя, превръщайки се отново в змеица, излетяла през прозореца и дълго надавала тъжни стенания. Уолтър Maн не сочи името на змеицата, нито кога е станала разказаната от него случка.
Други два латински текста от началото на 13 век съдържат този мотив, но първата си завършена литературна трактовка той получава едва в края на 14 век в творбата на френския писател Жан (д’Арас „Знатната история на Люзинян или Роман за Мелюзина“. В първите години на 15 век парижанинът Кулдрет пише в стихове „Роман за Люзинян или Мелюзина“, който се придържа до фабулата, изградена от Жан д’Apac.
От първите писмени свидетелства до романа на Жан д’Apac, мотивът за връзката на безсмъртната фея със смъртен мъж преминава от стадия на преданието до този на литературно обработената легенда.
Бележки
Преведе от френски със съкращения Павлина Райнова.
Бележки за изданието, от което е направен преводът
Mis en français moderne par Michele Perret
© 1979,Editions Stock

Въведено от
petya_pe
Създадено на
Обновено на

Източници
Сканиране: дао
...

Корици 0

Сканирани страници 5