Анри Троя
Вълнения

Не е достатъчно Жан-Марк да скъса всякакви отношения със своята съблазнителна и съвсем млада мащеха, за да настъпи отново мир в семейството. Филип Ейглетиер, наранен от вероломството на своя син, когото е поставял толкова високо, отказва да го вижда и би желал да го забрави за цял живот. Той държи единствено него отговорен за своя срам, сякаш Карола няма за какво да се упрекне. Нещо повече, по-рано презирал жена си, сега е готов на всякакви низости, за да я завладее отново. Вегетира кротко до нея, проси погледите й и се надява, че тя, уморена да съблазнява други, ще се върне изцяло към него. Погълнат от този мъчителен опит за сближаване, Филип мисли само за своите лични проблеми. Малко го интересува, че синът му Даниел, оженен и баща на 19 години, живее на гърба на родителите на жена си и с бебе в къщи подготвя приемния си изпит по философия. Малко го интересува, че дъщеря му Франсоаза затъва в абсурдно положение между циничния Александър и неговия незаконен син, будещия безпокойство, ленивия, очарователния Никола. Малко го интересува, че Жан-Марк, когото той е лишил от издръжка, мисли да се жени, от слабохарактерност, за Валерия, малка снобка, която не обича.
        Умората на зрялата възраст, противопоставена на пламенните страсти на младите, тъгата на последните любовни вълнения, объркаността на възрастните, които не умеят нито да разберат децата си, нито да им се наложат, нито да ги посъветват, кошмарът на смъртта, суетният кипеж на модерния живот, глухото скрибуцане на една стара, дълбоко прогнила социална сграда — това е главната тема на този силно трогателен роман, с който приключва цикълът на Ейглетиерови.