Средновековни източни поети

Заглавие
Средновековни източни поети
Издателска поредица
Библиотека „Световна класика“
Други автори
Йордан Милев (предговор), Рудаки, Фирдоуси, Омар Хайям, Низами, Руми, Саади, Хафез, Алишер Навои
Тип
поезия
Език
български
Поредност на изданието
първо
Категория
Поезия
Жанр
Поезия, Източни лирически форми, Газела, Рубаи
Теми
Близкоизточна литература

Преводач
Йордан Милев
Съставител
Йордан Милев
Редактор
Василка Хинкова
Художник
Иван Кьосев
Художествен редактор
Васил Йончев
Технически редактор
Александър Димитров
Коректор
Емилия Спасова, Евдокия Попова
Оформление на корица
Иван Кьосев

Издател
ДИ „Народна култура“
Град на издателя
София
Година на издаване
1973
Адрес на издателя
ул. „Гр. Игнатиев“ 2-а
Печатница
ДПК „Димитър Благоев“ — София, ул. „Ракитин“ 2

Носител
хартия
Литературна група
IV
Дадена за набор/печат
27.II.1973
Подписана за печат
II.1973
Излязла от печат
VII.1973
Печатни коли
31
Издателски коли
23,56
Формат
84×108/32
Код / Тематичен номер
3355
Номер
Ч-1
Брой страници
496
Подвързия
твърда с обложка
Цена
2.45 лв.

УДК
Ч89-1

Съдържание
Певци на източното средновековие (предговор) — Йордан Милев / 7

РУДАКИ
Удари Рудаки по струните с ръка… / 25
• Рубаи
Приемай всичко като миг нетраен… / 26
Това, що виждаш или любиш — за мъдреца… / 26
Да, пръснати сме като дребни птици… / 26
Живях със радост в този дом, със страст… / 26
Не правя своята коса с цвят черен… / 27
Светкавица и гръм, и тръпни клони… / 27
И както да ласкаеш ти змията… / 27
Неопознал до дъно своя ден… / 27
В градината ти не мисли за плод… / 28
Пред мъката — постлан килим сме ние… / 28
Тъй както Рудаки се влюбих: страда… / 28
При две неща човекът е умел… / 28
Дари ме господ с четири неща… / 29
Макар че този свят е непочтен… / 29
Без слух той чува, вижда без очи… / 29
Постигна, Мадж, ти моя стих за миг… / 29
Налей от виното, що с капка в Нил… / 30
Без теб усетих мъката зловеща… / 30
Ще срещнеш в любовта добри и зли… / 30
Опиянен от хубави жени… / 30
Мой дългочакан цвят, мой кипарис… / 31
Ако умра, от силна страст убит… / 31
Щом чуя, че за теб говорят тук… / 31
Жестока беше твоята звезда… / 31
Тя устните ми имаше стократно… / 32
Косите ти са черни и небрежни… / 32
Дойде ти с пръстен скъп — да си играя… / 32
Да, само при беда съм нужен аз… / 32
Ти взе цвета на розите червени… / 33
Жестокост твоя дух не ще насити… / 33
Съдбата си благослови и справедлив живей… / 33
• Газели
Твоето лице е светло, сякаш е изгрял деня… / 34
Всичко на света се движи както трябва, тъй — и ти… / 35
Даже амбрата и мирта, от лъчите позлатени… / 36
Вятър, с дъх от Мулиян, ме вика… / 37
Бухара—Багдад, това е свят от радост увенчан… / 38
Няма щастие и няма да помогне твоя вик… / 39
Мой приятелю, в мен плаче арфа лебедовобяла… / 40
Устните й крият сладост и е чудна сладостта… / 41
Не за смърт и не за мъка се държи в ръката меч… / 42
Само господ няма равен под небесното дърво… / 43
Свят тридневен е живота. Той е кратък като вик… / 44
Много мъдреци оттука си отидоха навек… / 45
Налей ми вино, сине строен… / 46
Виното е мярката, която… / 47
Всичко — на света родено — като глупав сън лети… / 48
След въпроса на живота има винаги ответ… / 49
Тежко ми e! За какво ли… / 50
Зарад твойта плът не мога… / 51
Господарю, месец михър вече в есента цъфти… / 52
Вино с музика среднощна и девича красота… / 53
С любовта, сърце самотно, ти живееш. Докога?… / 54
Век живей, бъди с дар слово… / 55
Ти лежиш сега върху дъските… / 56
• Китъа
Вали, вали, вали и град ни бие… / 57
Търси любов! Килията е нищо… / 57
Да, ти си лъв, дошел от род далечен… / 57
Омръзна ли ти да си равнодушен… / 58
Дойде пред шаха той богат и хубав… / 58
Виж този свят с очи благоразумни… / 58
Да, жалко е, че даже от мъдреца… / 58
В градината на разума си есен… / 59
Обичаш ти снагата й красива… / 59
Целувката прилича на желана… / 59
• Бейти… / 60
• • Из „Калила и Димна“… / 65
• Касиди
В памет на Шахид Балхи… / 67
Приятелю, печален и почтен… / 68
С благоухание и шепот… / 70
Ода за виното… / 73
В памет на Абулхасан Муроди… / 80
Елегия за старостта… / 82

ФИРДОУСИ
Рустам и Сухраб… / 86

ОМАР ХАЙЯМ
• Рубайят
На философите не станах мил… / 167
О, колко мъдреци поглеждаха с печал… / 167
Ще дойде краят, но кога — кой знае… / 167
И все пак истина е, вдъхновено… / 167
През младостта се спусках неумел… / 168
Тревата виж, изгряла в пролетта… / 168
Не трябва, не мисли за утрешния час… / 168
От мисли полусънни обкръжен… / 168
Какво сме ние? На земята през май най-хубавият цвят… / 168
Ако съм сигурен,че утре вода и хляб ще имам пак… / 169
И за какво? Кой тук пристига? Кой там отвъд си заминава?… / 169
Ще си заминем с поглед плах — но за света какво е?… / 169
Върти безкрайно колелото развеселеният грънчар… / 169
Сприятелиш ли се с глупака, не ще се отървеш от срам… / 169
Трезв ли съм — не зная радост, ставам тъжно мълчалив… / 170
Съборил ни е на земята, като из блюдо, този свод… / 170
Освен грънчарски чекрък бих разменил изцяло… / 170
Залъгват ни: ще има в рая небесно хубави жени… / 170
От всички, дето по реда си приеха кротко свойта смърт… / 170
Египет, Рим, Китай далечен — владей с жестока мъст!… / 171
Веднъж пред кръчмата видях един пиян, поспрял за кратко… / 171
И нека да си изживял без мъка своите дни — а после?… / 171
Къс минало — небитието — в зародиша си пазя сух… / 171
Не се привързвай! Нека никой да не познае твоя кръг… / 171
В. света — пристанище случайно, развяло моя флаг сребрист… / 172
Върти ни тоя свят на смени, гнети ни в кръг ожесточен… / 172
Горчив или пък сладък — кратък за нас остава тоя свят… / 172
Е, стига, не мисли напразно, че нито миг не си щастлив… / 172
Откак Венера мълчаливо в нощта земята озарява… / 172
За виното съм туй, което върбата е за ручей чист… / 173
В развалините на двореца, потънал целия сред прах… / 173
Светът, от край до край изпитан, дъска шахматна е за мен… / 173
Играчът топката търкаля върху зелената трева… / 173
С магарето бъди магаре, недей оголва своя лик!… / 173
И нека сто години да горя сред грях… / 174
Без страх — на времето сред шумния порой… / 174
Несъвместими и съвместни гърдите ни разкъсват рани… / 174
Небе, измъчен съм до болка от твоя кръговрат весден… / 174
Животът сътворил, след него ти си измислил и смъртта… / 174
Непогрешим и непокварен не можеш да намериш ти… / 175
Луната като с нож разряза воала здрачен на нощта… / 175
На мъдростта палатка денем и много нощи шил безброй… / 175
Ти истината търсиш? Тогава остави… / 175
Щом розата разцъфне в пролетта… / 175
Въртят се в полунощни орбити над мен студените звезди… / 176
Веднъж и сводът натъжено прошепна тайно: "О, човек… / 176
Знай, всякаква прашинка, спряла върху земята като птица… / 176
Какво е мъка? Малка капка, разхубавена от кръвта… / 176
И помисли: .какво и колко на този свят донесох аз?… / 176
Добро и зло враждуват; светът е в съсипии… / 177
Притворен робски дух се крие в светилищата, в Каабе… / 177
Напълнил със зърна безсмъртни ловджийското си ласо, бог… / 177
Небе! Защо към подлеците е щедра твоята ръка… / 177
Кой казва, че бил бог неумолим… / 177
Стои между звездите като клас… / 178
За теб, познал света, урок аз знам… / 178
О, ако имахме весден по къшей хляб в сърцето… / 178
Без тръпна мъка няма обич, без огън — плам неугасим… / 178
О, мъка, мъка във сърцето, останало за миг без страст… / 178
За мен — цветята на смеха или със вино пълна кана… / 179
Един Телец между звездите се носи мълчалив и плах… / 179
Тоя стар дворец отдавна до небето стигал чак… / 179
За това, че не говоря, имам някаква вина… / 179
Пред глупци и пред невежи — нито смях и ни сълзи… / 179
Спри пред моите заслуги, всичко точно пресметни… / 180
Миг на вино и на песни сит — ми е безкрайно драг… / 180
И отляво, и отдясно ми шептят: не пий, Хайям!… / 180
Влизам в тъмната джамия. Полунощ е, нито звук… / 180
И предразсъдъци. И догми. А нашият живот е прост… / 180
И ето чашата! Едва ли съм срещал нейде съд по-драг… / 181
Не се заричай да не пиеш карминения гроздов сок… / 181
Отлитат час след час, след пролет— пролетта… / 181
О, боже, ти си милосърден и милостта ти е отрада… / 181
На битието колелото върти изкусният грънчар… / 181
Дошли сме — откъде? И накъде вървим… / 182
Отиде си денят като ветрец ухаен… / 182
Омръзнаха ми хитреците, непоносимо ми тежи!… / 182
Благоговейно и смирено прелистват по света корана… / 182
Пий! Мъката на твоя ден навред е вездесъща… / 182
От виното да се откажа, боже мой… / 183
С приятели се радвай, докато си млад… / 183
Мой винен съд, аз знам — и теб е гряла нощем любовта… / 183
Грънчарю, ти ме удивляваш с това, че имаш дух… / 183
Уви, не е безкрайно дълго на дните бялото платно… / 183
Живей — в ръцете си с цветя и чаша вдъхновена… / 184
С въпроси пълен е светът — но кой ще отговори?… / 184
О, ако можеше да взема … с мен моя стих неназован… / 184
Любима, тъй те е изваял небесноръкият грънчар… / 184
Любимата — любов и мъка, от страстите прекършен дъб!… / 184
Без виночерпец и без вино денят двояк е пуст… / 185
Към празнословието свято не се стреми от суета… / 185
Помилуй, господи, сърцето изпепелено в любовта… / 185
Приятели, ей тази чаша е извор на течащ рубин… / 185
Да се поддаваш на тъгата си — е грях. Не влизай в тази пустош… / 185
За влюбените пълен с рози, блести светът полуокръжен… / 186
Попитах мойта чаша, във нея впил уста… / 186
Не ще попаднем ний отново в тоя свят… / 186
Дори китайската принцеса стои пред теб на колене… / 186
Защо ли трябва да се плаша? Когато дойде моят час… / 186
Закон: да се не пие вино, ако се пие — ред най-строг… / 187
С жени красиви само можеш да кажеш, че живееш в рай… / 187
Не говорете: „След смъртта си ще видиш най-голям разкош“… / 187
В часа, когато теменужна край теб земята разцъфти… / 187
Пиянски глас в съня си чух да пее… / 187
Ах колко пъти, ставайки от сън… / 188
"По-малко вино пий — дочувам глас греховен… / 188
Как радва любовта, по-хубав лик не знам… / 188
И докога ще бъдем на дните сред пелина?… / 188
Наливай ти, макар че изглеждаш уморен, но… / 188
Пий, нищо, че и тебе ще сложат в гроба тесен… / 189
Бъди Джемхур! И бог! Най-силният човек!… / 189
И всички, дето бяха спрели тук… / 189
Сърнета тичат, и лъвица дреме там… / 189
Човече, ти позна света, но тоя свят зелен е нищо… / 189
Дори да преживееш три века на света… / 190
От този миг, когато беше конят небесен оседлан… / 190
Не знаем ний до днес защита от смъртта… / 190
Ти пиещите не кори! Такъв е пая… / 190
Искри препълнената кана със виното, за мен отрада… / 190
Аз не познах покой в най-радостния кът… / 191
За своето пиянство няма да съм съден… / 191
Продума шейха на безпътната: "И през нощта… / 191
Аз пия, но ни ден не съм във тежест ваша… / 191
От пролетния дъжд не стана по-студено… / 191
За това, че пием денонощно и звъни щастливият ни глас… / 192
Ти си тъжен? От хашиша запали, ще бъде в ред… / 192
Уви, от мъдреци аз не познах облага… / 192
Превъртат ни годините на шиш… / 192
Опиянен и млад, пред поглед мил, възвишен… / 192
Молитва ли? Избрах си друга страст… / 193
Пари, високи служби… грижи, боже мой… / 193
Ах, умните доят овена — не знам измислица по-лоша… / 193
О, син на четири стихии, необясним и плах… / 193
С молитва, с пост си мислех горд, че може… / 193
Макар че бог да пием забрани… / 194
И нека съм за теб пияница най-черен… / 194
Ще се опия тъй, че мойта пръст… / 194
Предайте на Хайям привет от мен… / 194
За вечност и за тлен дочувам шепот в хор… / 194
Аз знам, че в тоя свят добро и зло… / 195
Не се страхувай миг, Хайям, че ще заслужиш лоша слава… / 195
Ние пием не затуй, че често под свода звездосин тъжим… / 195
Към мен се втурна ти, понесен с урагана, боже… / 195
Стани! Разсъмна утрото навън, Саки!… / 195
Мета с мустаците си механата — безбожен еретик… / 196
Светът, във който ти живееш, е само някакъв мираж… / 196
Не се страхувай, искай още, търси безсмъртната магия… / 196
О, сърце, и твойта учает е с години да не спиш… / 196
Знаеш ли ти колко тъжен, колко жалък е човек… / 196
Бъди между скалите огън свят… / 197
За мене чашата е винаги желана… / 197
Уви, не са далеч последните врати… / 197
По-малко се мъчи за злата участ наша… / 197
Кажи, димът на огненото лято — де е?… / 197
И сякаш през завеса отдалеч… / 198
Богатството, нали, съвсем не значи ум… / 198
Познавам този вид магарета сановни… / 198
За да живееш мъдро — закони има много… / 198
Ще те науча аз да си на всички с нрава… / 198
Да бях творецът аз на туй небе жестоко… / 199
За щастие — до дъно! Наливай с порив скъп!… / 199
Без ропот приеми съдбата било във дъжд или във пек… / 199
Какво навред желая?—Смехът на веселбата!… / 199
Не знам растения до днес със същност по-велика… / 199
Да, утрешният ден лежи в мъглите коси… / 200
О, никой не прие света като награда… / 200
Ти знаеш ли защо в предутринния час… / 200
Където и да си, край теб стои сурова… / 200
Върти се колелото. И няма път по-лек… / 200
Дойдох, но що ли взе за мен светът в замяна?… / 201
Под този небосвод — светът е скръб и мъка… / 201
О, този кръговрат, без жалост и покой!… / 201
Да бях свободен аз до свойто дъно чак… / 201
И бог, и аз — с едни желания несходни… / 201
По-сърдечно сипвай, орис, ти, мой винораздавач!… / 202
Да би зависело от нас, едва ли бихме спрели тук… / 202
Вина за туй, че ти не знаеш миг покой… / 202
И този свод е гръб предвечен на живота… / 202
Макар че тази страст е забранил корана… / 202
От рая ли съм аз, или съм целият от ада… / 203
Тревата, погледни, разкъсала калта… / 203
Наливай, вино, брат! Пулсира силна гръд… / 203
А вчера вечер, сякаш по неволя… / 203
Когато отзвъни последният ми час… / 203
И все пак с тоя свят човек ще се прости… / 203
Без вино и любов не мога … да преживея нито ден… / 204
Не трябва, не тъжи, не падай в остра злост ти… / 204
Какво е твойта плът, Хайям? В степта опъната палатка… / 204
Изстива мойта кръв, със смях или със злоба… / 204
На този свят съм в плен — това за мен е ясно… / 205
Зелен и слънчев рай, додето поглед стига… / 205
Където розов цвят изгаря в светлина… / 205
Когато бях младеж,твърдях, че всички тайни… / 205
Унило върху нас се спуска есента… / 205
Съмнение-змия разкъсва мойта гръд… / 206
Чак до Сатурн успях да долетя… / 206
Дойде часът. Сега склопи очи… / 206
На младини, под пламналия шатър… / 206
Кълни в небитието моят глас… / 206
Джамшидовата чаша по света… / 207
Дойде и моят разярен порой… / 207
Приятели, когато с весел смях… / 207
Но где сте вий? Къде са ваште дни?… / 207
Дочетена е, свърши вече на дните книгата комай!… / 207
За сбогом искам само чаша — от близки или от врази!… / 208
И още: моята могила сравнете до земята чак… / 208
А ако някой пожелае на дните в хаоса голям… / 208

НИЗАМИ
Седем красавици… / 211

РУМИ
Притчи
Разказ за учителя… / 283
Селянин и лъв… / 283
Посещение на глухия при болния съсед… / 289
Спор за слона… / 291
Разказ за бедуина, чието куче умирало от глад… / 292
Разказ за крадеца-глашатай… / 294
Спор между вол, камила и овен… / 295
Съвети на заловената птица… / 297
Наплашеният гражданин… / 299
Виковете на пазача… / 300

СААДИ
• Из „Розова градина“
За ползата от мълчанието… / 305
За старостта и немощта… / 313

XАФЕЗ
• Газели
Обичам аз лице красиво и нежни къдри с цвят смолист… / 323
Безброй момичета са влюбени — ти си единствена сред тях… / 324
Знай, Юсуф ще дойде късно или рано — не тъжи!… / 325
Вземи сърцето ми смутено, девойко нежна от Шираз… / 326
С песен и сърдечно слово — и пак, и пак, и пак отново!… / 327
Благословена тишина. От друго — няма нужда… / 328
Хубавице, с лека стъпка, с грация, със поглед смел… / 329
В съюз със своята съдба — и повече не трябва… / 330
Щастие ли търсех дълго или обич в този град… / 331
В градината отидох рано да набера букет цветя… / 332
Аз съм в този град известен с любовта си и с това… / 333
Непознал добре нещата — в учението пръв бъди!… / 334
Аз казах: „Разцъфтя у мен искреността да те целуна.“… / 335
Аз съм твой, душа, и зная… / 336
За мъката лекарство няма. Помощ!… / 338
Видях как в тази механа се спряха ангелите вчера… / 339
Изгорях в страстта. Но ти си мой единствен властелин… / 340
По-хубаво от радостта, от пролетта, кажи — какво е?… / 341
Покрай Арас ли минеш, Саба, спри върху неговия бряг… / 342
Не ще те спра, ако над мен… / 343
Хей, ароматен вятър, тихо… / 345
Не всяка дума на суфите… / 346
Донеси ми пълна чаша, виночерпецо, да пия!… / 347
Признавам — и това признание ме награждава с радостта… / 348
Две очи светът ми даде, твоя лик да гледам аз… / 349
Фередже. Лице вълшебно. Стройно тяло от мермер… / 350
Винопродавецо, разсъмна — наливай чашата със вино… / 351
Вятърът ще се разбуди, свежо утрото ще бъде… / 352
Казват, срамно е да пиеш вино сам на този свят… / 353
Надменнико недружелюбен… / 354
О, ела! Съдбата наша… / 355
Вест щастлива от нея, ветре скъп, донеси ми!… / 357
Разказа снощи свойта тайна един приятел откровен… / 358
Забравил всичко, неспокоен, река от сълзи ще създам… / 359
Освен при теб в друг край за мен по-светло място няма… / 360
От скръб по моята любов, по нейната земя красива… / 361
Да минем пак към механата, да спрем пред нейната врата… / 362
Да сипем пак червено вино и розите да хвърлим… / 363
При болен ли си ти дошел — моли се!… / 364
Аз казах: „Страдам пак за теб!“ А тя: „Но мъката отмина…“ / 365
Беше твоят дом уютен светлоносен небосвод… / 366
Разказвал съм и пак ще кажа… / 367
Дали от нея да заплача,или да й благодаря?… / 368
Напиши ми — твоят почерк ще изгрее като цвят… / 369
Виночерпец, с винен блясък чашата стопли за нас!… / 370
Ах, светлината — бяла пеперуда… / 371
И без да се сбогува с никой… / 372
Облаци покрай луната — що е туй, което виждам?… / 373
Набожен лицемер, отгде ли ще проумееш радостта ни… / 374
Не си отивай! Стига. Спри се… / 375
Сянка на априлски облак. Пролет. Цветни красоти… / 376
Върху сърцето ми — цветя… / 377
Нямаш вече предишната скромност. Какво значи това?. 379
Вятърът повя. Пристигна облакът на пролетта… / 380
Не дни безсмъртни, а две устни да имаш, пак е по-добре… / 381
О, боже, ти ми даде роза… / 382
Ветре, в своя път сърната като птица догони… / 384
Отново идва пролетта. Старай се радостен да бъдеш… / 385
Край на постите! Бият разтуптени гърди… / 386
На влюбените пътят е безкраен… / 387
Вест дойде, че на дните скръбта — не е вечна… / 388
Бях се зарекъл да не пия… / 389
Ако се върне любовта весден отново… / 391
Хей, проповедник, престани1 Какъв е този празен вик… / 392
Снощи сънен в механата се отбих за чаша вино… / 393
Внимание без да получа… / 394
Сърцето ми освен към теб друг път към друга няма!… / 395
Защо се чудите, защо, на нашия любовен мир?… / 397
Сърцето ми докрай, любима, по теб от мъка изгоря… / 398
Дребнав недей да бъдеш. Слушай от мен един добър съвет… / 399
От стъпките й прах целебен, ширазки ветре, донеси!… / 400
Тихо място, чисто вино и до теб приятел драг… / 401
Аз няма миг да се откажа и моята мечта ще дойде… / 402
Макар че като в стара бъчва ври огънят сред мойта гръд… / 403
Ела: сърцето ми ранено навярно ще възкръсне пак… / 404
Освен това, че пропилях аз всичките си дни и цели… / 405
Да не бъдеш от лекарства спасен! Да не бъдеш!… / 406
Ако към мен, подобно ласо, ти метнеш своята къдрица… / 407
И нека много врагове смъртта ми да желаят с яд… / 408
Додето моята глава не е куп прах нетленен… / 409
Върни се и стопи в сърцето ми с дъх океана ледовит… / 410
На влюбените влюбен давам… / 411
Ела: със своите ресници срази на вярата гръдта… / 413
Живея тъй, че всеки път по нещо търся непрестанно… / 414
Любима, докога ще плача? Ще се засрамиш ли най-после?… / 416
Присъдата й — сам видя ти — бе тежка и несправедлива… / 416
Аз няма миг да се откажа… / 417
От близки хора помощ свята… / 418
Не съм циник аз, мухтасиб, това разбира бог… / 419
Младостта ни бе подобна на ахат… / 421
На срещите красиви дните — си спомни!… / 422
Ако внезапно, в час необясним… / 423

АЛИШЕР НАВОИ
• Из поемата „Лейли и Меджнун“
Поклонението на Меджнун / 429
Меджнун в пустинята / 434
Смъртта на Лейли и Меджнун / 443
Газели, Рубаи, Китъа, Афоризми / 456

Речник на непреводими думи, собствени имена и географски понятия / 465
Бележка на преводача / 484

Въведено от
Karel
Създадено на
Обновено на

Връзки в Мрежата
Библиографии
...

Корици 6

Сканирани страници 28