Борис Младенов — Young
Рапсодия в бяло

Автор
Борис Младенов — Young
Заглавие
Рапсодия в бяло
Подзаглавие
Любителска поезия
Тип
поезия
Националност
българска
Език
български
Поредност на изданието
второ
Категория
Съвременна българска поезия

Редактор
Адриана Димитрова
Коректор
Адриана Димитрова
Оформление на корица
analda

Издател
Читанка
Година на издаване
2019

Носител
цифров


Информация за автора
Борис Младенов/Young е роден в с. Лехчево, Монтанско през 1939 г. Гимназия е завършил в бившия Михайловград (сега Монтана).
Отбива военната си служба в гр. Перник и с. Чорбаджийско, Момчилградско.
Завършил медицина във Висшия Медицински факултет, София.
След двегодишна работа в провинцията, в продължение на 24 години работи като лекар асистент (хематолог) във Висшия Медицински Институт.
От 1991 година живее и работи в гр. Сидни, Австралия, като лекар хематолог. От началото на 2013 г. е пенсионер.
Стихове пише от ранна детска възраст. Публикувал е стихове в студентски вестници. До сега е издал седем стихосбирки:
„Еротични сонети“, „Ехо от близкото минало“, „Старчески напеви“, „Вълнения“, „Мисли надживели вековете“, (четиристишия), „I call Australia home“, „Закъсняла младост“ и „Фамилно дърво“ (автобиографична проза).
Член е на Съюза на Писателите в гр. Габрово и на Съюза на Независимите Писатели в България.
Племенник е (по майчина линия) на народния представител и поет Йосиф Петров.
Съдържание
Предговор … 2
        Една каквато и да бъде книга … 3
        Предначертан е моят жизнен път … 4
        С мъгли и дъжд пристигна есента … 5
        Завърших медицина с топ успех … 6
        Рапсодия в бяло … 7
        Животът е за всяка земна твар … 8
        Макар че в край далечен днес живея … 9
        Изслужих аз военната си служба … 10
        Бях практикувал само две години … 11
        „Затворено!“ — другарката отсече … 12
        Шест години здравните науки … 13
        В живота си не съм познал ненавист … 14
        Защо съм с дух чувствителен устроен … 15
        Абортите са щекотлива тема … 16
        Щастлив бях в моя роден край, когато … 17
        Ако не бе открит пеницилина … 18
        На времето, деца, пеницилинът … 19
        Цял ден безспир и почивка … 20
        Щом чуя тежките й стъпки … 21
        През до-антибиотичната ера … 22
        Не го съзнаваме — (и по-добре) … 23
        Те като въздуха са невидими … 24
        „Да бягаме от тук“ — ми рече ти … 25
        Резистентност … 26
        Кръвопускане … 27
        С какво ли е лекувал Хипократ … 28
        Цял месец главоболие жестоко … 29
        Те идват: болни, непознати, чужди … 30
        Пристигат те с последната надежда … 31
        В болника виждам само пациента … 32
        Във болницата шества голотата … 33
        В каквато да е възраст с пълно право … 34
        От гледище на лекар аз твърдя … 35
        Когато болният ми повери … 36
        Не няма свикване. От опит знам … 37
        Те се връщат често в този свят … 38
        В страданието всички тук са равни … 39
        Видял съм болни — мускулести, силни … 40
        Наричаме се с разни имена … 41
        За първа пункция той бе дошел … 42
        Очите им! Когато ги погледна … 43
        Как може да застанеш пред дете … 44
        Като олово споменът за тях тежи … 45
        От всяка възраст те за мен са равни … 46
        Еднакво ме боли за всеки болен … 47
        През целия си творчески живот … 48
        Прието е мъжете да не плачат … 49
        Те няма никога да порастат … 50
        Достигнах пенсията, остарях … 51
        През ранното ми детство с братовчеди … 52
        Очи човешки — два бездънни вира … 53
        Баща и майка, брат, сестра, съпруга … 54
        Лица човешки — от различни раси …55
        Притворя ли очи, пред мен изплуват те … 56
        За половин век колко пациенти … 57
        Сълзи съм виждал като дъжд пороен … 58
        Готов съм да работя без почивка … 59
        Да се не връща оня черен ден … 60
        То бе подарък скромен, малък жест … 61
        Човек не бива никога да губи … 62
        Кой е създал живота? И кога … 63
        На микроскопа клетка подир клетка … 64
        Тъй както ни отвежда телескопът … 65
        Най-хубавото време на деня … 66
        Далече от природата, затворен … 67
        Разцъфне в парка нежен цвят … 68
        Сред снежна белота в премяна бяла … 69
        Цветята като живи същества … 70
        Едва ли някой ще го разбере … 71
        Alopecia … 72
        Serenity … 73
        Детето се роди среднощ. Момче … 74
        Човек започне ли да застарява … 75
        От ден на ден, за близо и далече … 76
        Ръка младежка — мускулеста, здрава … 77
        Депресия. Носталгия. Тъга … 78
        Достигнахме до старини пределни … 79
        Той идвал сутрин в старческия дом … 80
        Отдавна аз съм старец побелял … 81
        Припомних си една забавна сцена … .82
        Докараха болна старица с линейка … 83
        „Не ме разбират“ — тя ни се оплака … 84
        „Кажи ни, дядо, по каква причина“ … 85
        Да си хуманен лекар означава … 86
        Тях обществото вече не признава … 87
        Колеги, млада двойка, бе довела … 88
        Изповед на народния лечител … 89
        Дали си селски лекар прост … 90
        Нямам вече интереси … 91
        Защо не съм певец естраден … 92
        Незаконно забогатял … 94
        Медалът — бронзов, сребърен и златен … 95
        Ще го повторя пак (не е излишно) … 96
        Довчера ти се чувстваше дете … 97
        Да бяха ми го казвали тогава … 98
        На внуците си бабата разправя … 99
        "Ти знаеш ли, водата като капе … 100
        Когато си до мене ти в колата … 101
        Откакто се очовечил човека … 102
        За жалост с време губиме представа … 103
        Щом нощ настъпи, мрак града покрива … 104
        Все още помня първия си стаж … 105
        Часовникът мълчеше полубуден … 106
        Щом с тъмен плащ в небесните простори … 107
        Дочуяли тревожния сигнал … 108
        Болницата тази нощ е тиха … 109
        От слънце и от въздух чист лишен … 110
        В един живот прекарах два живота … 111
        По всички земни кътчета събрани … 112
        Когато след отруден дълъг ден … 113
        Ноща със динамит е заредена … 114
        Понякога съм много уморен … 115
        Лекарски грешки … 116
        Аз имам две съвсем различни новини … 117
        Дежурствата ми често бяха тежки … 118
        Кой болно обществото е създал … 119
        И обществото взето като цяло … 120
        През многолетната си кариера … 121
        Човекът е по своята направа … 122
        Ако из парка тръгна с автомат … 123
        Нагоре и все по-нагоре … 124
        Защо домашният кантар отколе … 125
        Щом хапнеш хляб, теглото ти расте … 126
        Масмедията от една страна … 127
        Не съм могъл за миг да го допусна … 128
        Цяла зима пълна бъчва … 129
        Откакто на земята свят светува … 130
        И в медицината, като в живота … 131
        Играят и танцуват балеринки … 132
        Заробване или фатална дружба … 133
        През своя многолетен трудов стаж … 134
        Когато болните изпращам в къщи … 135
        Не бе животът ми на лекар лесен … 136
        О, ако би могло с магичен трик … 137
        Професиите са еднакво важни … 138
        Видях безкрайни мъки и терзания … 139
        Приятно е в трамвай, във градски хали … 140
        Десет години борба за искрица живот … 141
        Прекланям се пред твоя дух човешки … 142
        Живеем в бурно, динамично време … 143
        Какво е болницата за лаика … 144
        Как бързо двадесети век измина … 145
        Животът ми залязва. Остарявам … 146
        Акулата, звучи анекдотично … 147
        Това е болницата: болни хора … 148
        Умре ли болен или е изписан … 149
        Старостта на никой не прощава … 150
        Работех нещо бързо и припряно … 151
        Сбогуване … 152
        Това, което ний успяхме двама … 153
        Беседвахме на тема „Болни стави“ … 154
        Разходката за стария човек … 155
        Мозъчен инсулт … 156
        Предсърдно мъждене … 157
        Бях болен. Цяла седмица лежах … 158
        Пропуснал съм да взема тамбокор … 159
        В два свята два живота аз живея … 160
        Защо и как се случи, не разбрах … 161
        Редеят нашите редици … 162
        Не се страхувам от инфаркт и рак … 163
        С неспирен устрем детското телце … 164
        Оглеждам се с нарастваща тревога … 165
        В живота има мигове повратни … 166
        През тъмна нощ сред непрогледен мрак … 167
        За N-ти път сънувах сън нощес … 168
        Съдбата носи хиляди „Ако“ … 169
        Животът е от нас непредсказуем … 170
        Пред болестите всички ний сме равни … 171
        Според една народна поговорка … 172
        „Намаза ли се с крем?“ — попита ти … 173
        Тя дълго се въртя и се чуди … 174
        Отивам да почивам — рекох аз … 175
        Ръцете ми.Какво са те за мен? … 176
        С пари не може всичко да се купи … 177
        „Чудесно мъжко яке!“ — чух жена ми … 178
        Какво е дрехата?! От памтивека … 179
        Тоз път предаването бе на тема … 180
        Два часа вече малкото дете … 181
        Отправила навън критични взори … 182
        Природата безспир ни изненадва … 183
        Пред погледа ми пропълзя и спря … 184
        Когато бях по-млад, с един замах … 185
        Аз мъж съм необрязан с двама внука … 186
        През половинвековен трудов стаж … 187
        Мъж на джи-пи позвънява … 188
        На доктор трябва всичко да се казва … 189
        Като дете (по-късно го прозрях) … 190
        Загазил дядо — грип го хванал … 191
        Две стари баби в болничната стая … 192
        Пристигна тя със своята сестра … 193
        Щом някой ден пристигне старостта … 194
        Той в дъ-то ми със ръкавица бръкна … 195
        Аз виждам секса с други очила … 196
        Дядо поп със болничен екип … 197
        Ний бяхме в кабинета тъмен двама … 198
        Лекарка млада преглежда старик … 199
        Пристигна в Бърза помощ наркоман … 200
        Какво сме лекарите без сестрите … 201
        Изстрелял Ерос своята стрела … 202
        Но не след дълго, сякаш ангел чист … 203
        Двама голи старци си ги мерят … 204
        Не чакайте от здравия младеж … 205
        Дочуто на визитация … 206
        Нощно дежурство … 207
        Откровен отговор … 207
        Санитарка със самочувствие … 207
        Научно съобщение … 208
        Нова версия … 208
        Напаст божия … 208
        Не ползвай в болницата асансьора … 209
        Не е приятен старият човек … 210
        Тя беше много, много стара баба … 211
        Като се срещна с нея всеки път … 212
        Не съм го осъзнавал до сега … 213
        Тъй както пишех върху лист хартия … 214
        Щом дойде есента, цял свят … 215
        Да беше ни предсказала гледачка … 216
        Меря кръвното на мойта мила … 217
        „Благородни“ лекарски лъжи … 218
        Не мога още да го възприема … 219
        „Отивам си!“ — ми рече. И е прав … 220
        В живота, освен болници и болни … 221
        Последен ден от дълга кариера … 222
        Приключих с благородна кариера … 223
        Today’s my last working day … 224
        Последен ден на стрес и труд … 225
        At seventy three I can understand … 226
        На седемдесет и три всеки го знай … 227
        На портата ми старостта потропа … 228
        „Всяко чудо три дни трае“ … 229
        И таз година, също като лани … 230
        Постигнах професионални цели … 231
        Достатъчно. Последен трудов ден … 232
        Тъй както в размисли се бях улисал … 233
        Получиш ли от някого похвала … 234
        Край болницата пътьом като мина … 235
        И болницата двери пак разтвори … 236
        Когато в болницата днес попадна … 237
        Лежа на болничния одър … 238
        Ний всички сме обречени. Над нас … 239
        Новогодишни размишления … 240
        Размишления над една снимка … 241
        На времето бях много по-уверен … 242
        Роднините.те всички са такива … 243
        Като сравня приятели с роднини … 244
        Ако почерпиш някой свой познат … 245
        Седемдесет и осмата година … 246
        Отиде си доброто старо време … 247
        Едва веднъж се срещаме годишно … 248
        Познавам я — жестока, безогледна … 249
        Животът и смъртта, кой днес не знай … 250
        И днеска в обществото като цяло … 251
        Животът ни е благото, което … 252
        Животът ни е низ от ритуали … 253
        Подготвен съм за изненади аз … 254
        Когато от небето екне тътен … 255
        Откакто на крака човек съм станал … 256
        Баща ми на моята възраст почина … 257
        Кой здравето щади и оценява … 258
        Природата един живот ни дава … 259
        О, суета човешка! Нямаш край … 260
        Eutanasia … 261
        За себе си не ме вече страх … 262
        Да предположим, че един мъж най-обикновен … 263
        Животът ни по старому изглежда … 264
        Животът ни безследно си отива … 265
        От нищото към вечността поел … 266
        В живота имах много светли дни … 267
        Не вярвам аз в задгробен Рай и Ад … 268
        Не знам кога и кой ни е създал … 269
        Накрая на живота е прието … 270
        Послеслов … 271
        Епитафия … 272

Въведено от
Еми
Създадено на
Обновено на

...

Корици 12